В доклада на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика се посочва, че конвенцията изисква отделните страни да отчитат, до колкото това е възможно за националната практика, две групи фактори, които оказват влияние върху размера на минималната работна заплата.

Първата група са потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, придобивки, обезпечаващи социална сигурност, и относителният жизнен стандарт на други социални групи.

Втората група фактори са икономическите, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.

Чрез ратифицирането на конвенцията се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на минималната работна заплата.

По силата на конвенцията промяната ще се прави на базата на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт /БВП/ и др.

При отчитане на националните условия и потребности всяка страна, член на Международната организация на труда, ратифицирала конвенцията, може да възприеме различни форми за определяне на минималната работна заплата за страната, включително и чрез нормативен акт на правителството.

Процедурите за определянето и изменението на минималната работна заплата задължително трябва да предвиждат изчерпателни консултации със заинтересованите представителни организации на работниците и служителите, и на работодателите.

В социалната комисия е получен протокол от заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, заедно със становищата на работодателските и синдикалните организации. Допълнително са постъпили становища на АИКБ и КНСБ. Независимо от направените бележки, всички становища подкрепят предложената ратификация на конвенцията, се посочва в доклада на комисията.