Идеите от Евроконституцията, които бяха отхвърлени на референдумите във Франция и Холандия през 2005 г., сега бяха само преформатирани и леко съкратени, за да могат да станат приемливи за юридическите умове. В крайна сметка споразумението се оказа относително кратко, като целта му е само да внесе някои допълнения към вече съществуващите договори на ЕС. Новият Договор не изисква гласуване на национални референдуми, а може да бъде одобрен от парламента на отделните държави. Но даже тази опростена схема не гарантира светлото бъдеще на ЕС. Ако дори само една опозиционна партия вземе властта в някоя от страните-членки на ЕС, тя може да сложи край на приетите в Лисабон решения.
Друг руски вестник - “Комерсант” коментира, че "договорът беше приет едва след серия отстъпки по отношение на исканията на Италия, Полша и България". Срещата в Лисабон се оказа сериозно изпитание за Европа, чието единство беше поставено под въпрос след провала на преговорите за Европейската конституция през 2005 г. ЕС най-сетне демонстрира, че е способен да се справи с вътрешните си разногласия.
Според британския "Дейли Телеграф" одобрените реформи означават, че властта ще се концентрира изцяло в Брюксел, за сметка на отделните държави. 1. Външният министър на ЕС вече ще се нарича върховен представител, който ще бъде едновременно и вицепредседател на Европейската комисия. 2. Отменя се правото на вето на някои страни-членки, а се въвежда право на отлагане на решенията на Европейския парламент. 3. Президентът/председател на ЕС вече ще може да бъде избиран и за председател на Европейската комисия. Мандатът му ще бъде много по-дълъг от този на страните, заемащи председателството въз основа на ротационния принцип. 4. Законодателството на ЕС получава преимущество над законодателните системи и правосъдните органи в отделните страни-членки.