Но да не забравяме, скъпи учители, че човек винаги има избор. Вие сте направили вашия-да учите децата ни, да ги насърчавате да мислят и да се развиват. Това си е донякъде мисионерска, не особено благодарна работа. Знаейки това, вие сте тези, които решавате дали да й се посветите или да потърсите финансово по-стабилно и платено поприще. Нима не сте били наясно с тези неща още докато сте кандидатствали в Университета или в хода на обучението ви там? Ако да и ако това не ви удовлетворява, защо въобще сте се захванали с тази работа? Всеки, разбира се, решава за себе си, но аз като родител на първокласник и на седмокласник не бих искала да поверя синовете си на хора, които се чувстват обречени, нямат самочувствие и най-важното-мразят работата си, а често и децата ни. Никой няма полза от такива учители. Затова е наложително според мен да има високи и ясни критерии относно качеството на учителския труд-тогава да-нека най-добрите и търсените взимат наистина високи заплати. Останалите, знаете ли колко незаети места има на пазара? Пробвайте - всеки има втори шанс. Нещата са такива, каквито сами си ги направим. Правителство, обществено-икономиче и международно положение - това са само оправдания заради страха да се потърси алтернатива, страха да се излезе от рамките на познатото, мразено, но така уютно по своему русло, в което сами сме се вкарали.

Мнението е към новината новината