Това приеха депутатите при гласуването на второ четене на законопроекта за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Задължението важи и за тези, които са заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането на този закон в сила, както и за заемащите публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на закона, реши парламентът. Установяването на принадлежност ще е задължително и за лица, посочени като длъжници или които са били членове на управителен, или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина на БНБ по закона за информация за необслужвани кредити. Принадлежност към службите ще се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител, или секретен сътрудник към тях. Дейността на щатните и нещатните служители ще се установява по документи с данни от тяхното лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Секретните сътрудници ще се установяват чрез собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, собственоръчно написани или подписани от сътрудника документи, съдържащи се в делата на оперативен отчет, документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и при данни за лицето в справочните масиви, гласуваха депутатите. В закона се предвижда глоба от 15 000 до 30 000 лева за лице, което наруши законовите разпоредби, и затвор от 10 до 20 години и глоба от 50 000 до 100 000 лева за член на Комисията по разсекретяване на досиетата, който разгласи информация и документи, които са в нарушение на закона, станали му известни в качеството му на длъжностно лице.