Защо това е така, на какво се дължат разликите?

Вече 19 века спорът между православието и католиците кога точно трябва да се чества Великден остава нерешен. Христовото Възкресение е обявено за най-големия християнски празник още от времето на първите апостоли. Тогавашните християни много държат Великден да не съвпада с датата на празнуване на Пасха – празника на предалите Христос евреи. Това и досега е железен канон за всички християнски църкви.

Кой казва кога е Великден?

По време на Вселенския събор в Никея през 325 година проблемът сякаш е решен - оттогава до днес Възкресението Христово се чества в неделя, а точната дата е различна всяка година. Тя винаги се изчислява така, че да не съвпадне с еврейската Пасха и да бъде след пролетното равноденствие.

Разминаването между църковните календари на католици и православни се обяснява с факта, че от 16-ти век на Запад датата на Великден се определя по Григорианския календар, докато на Изток продължават да използват Юлианския. Юлианският календар отдавна е „превъртян” с 13 дни напред, но дори и поправен, той се различава от Григорианския.

„Макар и далеч от съвременните комуникации, първото хилядолетие на християнството е най-благодатното време по отношение на неговата цялост и неделимост. В наши дни на всеки две или три години става така, че католици и православни празнуват заедно Великден. Много по-важен е обаче въпросът за смисъла на празника. Спекулациите възникват тогава, когато се сравняват Рождество Христово и Възкресение Христово и се спори коя църква на кой от двата празника държи повече. Според мен няма никакво съмнение, че Великден е по-важният празник, защото тогава приключва изкупителното дело за спасението на човечеството, което е започнало на Рождество и е извършено от нашия Бог Исус Христос”, казва доцентът по богословие Павел Павлов.

Изтокът и Западът - ритуали и традиции

„Разликите при богослужението по време на православния и католическия Великден са нараснали много през вековете на разделение между християнския Изток и Запад. Те са дори в самия начин и в часа на извършване на ритуала, както и в литургичния чин, по който се извършва богослужението.

В православните страни Възкресението Христово се посреща след полунощ на събота срещу неделя, но никога преди изгрев слънце. В някои гръцки манастири по обичаи, останали от времето на Византия, бият камбаните за Христовото Възкресение чак в 3 часа сутринта.

Западните християни си казват „Христос возкресе” едва в неделната утрин сред изгрев слънце. Всъщност за православните християни честването на Великден започва в 14 часа на Велика събота в Йерусалим, когато по време на литургията слиза Благодатният огън, който свети, но не изгаря. Това е знакът, че Господ не е изоставил човечеството”, разказва богословът.

Символите на всички дни от Страстната седмица са еднакви за всички християни – на Велики четвъртък се чества Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата навсякъде е най-дългият ден за вярващите, които очакват Възкресението.

Днес римокатолическата църква използва много по-олекотен, кратък и даващ възможност за множество повторения „протокол” при изпълнението на великденските свети литургии, наречени меси. За сравнение - и досега в православния свят в един храм от един свещеник може да се извърши само една света литургия в рамките на един ден.

За яйцето и агнешкото

Разликите в честването на Великден в християнския Изток и Запад осезаемо нарастват след падането на Константинопол по време на Четвъртия кръстоносен поход и особено след Реформацията в Западна Европа през 16-ти век, в резултат на която се появява протестантството.

„Яйцето обаче остава вечният християнски символ на новия живот по подобие на Христовото Възкресение. Още от най-ранното християнство знаем за червеното яйце, което Света Мария-Магдалена подарява на римския император Тиберий. Яйцето и днес остава универсалната украса на целия християнски свят по Великден”, казва доцент Павлов.

”Любопитно е, че възприетото на някои места в християнския свят агнешко месо като блюдо по време на Великденския празник всъщност е заимствано от евреите, които празнуват своята Пасха с месото на „жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет”, заключава доцентът по богословие в Софийския университет.

* Текстът е публикуван тук.