Това стана ясно на конференция във Варна, организирана от Българската стопанска камара (БСК), съобщиха "Фокус" и БТА.

В страната ни има около 300 000 активно действащи фирми, като от тях 80% от собствениците им са с ниско образование, показва изследване на БСК, обясни доц. Серафим Петров, старши експерт в камарата. „Това буди сериозни притеснения. Притеснително е, защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари”, заяви доцентът.

Друга причина е фактът, че българският работодател смята, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече. Не веднъж са били водени разговори в представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им.
„И в повечето случаи получаваме като отговор мълчание – не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос”, категоричен бе експертът.

Петров посочи и липсата на желание на студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват.

Работодателите пък искат студентите да заплащат стажовете си при тях, а това демотивирало младите хора.
Петров заяви, че в България вече се превърнали в нарицателни т.нар. изисквания за кандидатите. Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят по два чужди езика – перфектно, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта да не надхвърля 25-26 години.

Работодатели назначават програмисти и инженери от страни извън ЕС като  Индия, Русия, Иран, ЮАР с помощта на европейската Синя карта висококвалифицирани специалисти, съобщи Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. 
Парламентът въведе картата в началото на миналата година.

IT специалисти, финансисти и счетоводители ще бъдат много търсени професии през тази година, прогнозираха наскоро агенции за подбор на персонал.

През втората половина на 2011-а в страната има издадени 7 сини карти, уточни Димитрова. От началото на тази година работодатели за заявили още 5.
Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната (727 лв. за последното тримесечие на 2011 г. по данни на НСИ - б.р.), посочи Димитрова.

По думите й издадената синя карта урежда правата не само на служителя, но и на семейството му. Документите по издаването на картата се обработват максимум за три месеца.
Според специалистите, ползването на сини карти е широко разпространена практика в други държави на ЕС, като например само в Чехия за 2010 г. - над 12 000 граждани от трети страни.

Димитрова добави, че нуждата от икономически имигранти се изострила поради „изтичането на мозъци”. Така например Полша има горчив опит от това явление, като много специалисти са заминали да работят във Великобритания, Германия и Холандия. Там обаче заплатите особено в IT-сектора са близки до средните в Европа, тъй като държавата се бори да запази кадрите си.
Чехия, Словения, Италия и Испания са сключили споразумения с трети страни, основаващи се на исторически връзки или съседство.