Исторически сведения сочат, че не Пловдив, а Шумен е градът, където за първи път се отбелязва Денят на славянската писменост и книжнина, съобщи bTV.

На 22 май 1813 г. арменският етнограф Минас Пъжъшкян пристига в Шумен. Български чорбаджия го води на театрално представление, което Пъжъшкян впоследствие подробно описва в бележките си.
„Неговият домакин му обяснява защо на гръцки се изпълнява тази сценка - защото гърците не разрешават да се говори за празника, на който е посветено това тържество. И той обяснява, че това е в чест на празника на българската писменост”, казва Мария Георгиева от Регионалния исторически музей.

Бележките на Пъжъшкян са открити преди 30 години. Оттогава до днес се изписват поредица от публикации, че именно в Шумен за първи път се чества Деня на славянската писменост, и то още през 1813 г. В учебниците по история обаче е записано друго.
„Че за първи път честването е осъществено в 1851 г. в Пловдив от Найден Геров, в деня на откриване на училището, което носи името "Св. Св. Кирил и Методий". Това се основава на един документ – „Граматика славянсково язика", издадена 1852 г. с автор Неофит Рилски”, обяснява Георги Йоргов, учител по история в СОУ „Сава Доброплодни" в Шумен.

На кръгла маса през юни в Шумен историци ще обсъждат трябва ли бележките на Пъжъшкян да доведат до промяна в учебния материал по история и в енциклопедиите. Педагозите са категорични, че новите данни трябва да влязат в учебниците по история.

Междувременно днес завършиха най-големите извън България тържества по случай празника на българската култура и на славянската писменост - във Ватикана и Рим. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева водеше официалната делегация, съставена от парламентаристи, министрите Вежди Рашидов и Сергей Игнатов, представители на Българската православна църква и на Католическата църква в България, учени, общественици, дейци на културата, предаде БТА.

Негово Светейшество папа Бенедикт Шестнадесети пожела да избере аудиенцията, дадена на българската делегация в Апостолическия дворец, за да отправи призив към Европа да гради единството си върху своите християнските корени, чиито непреходен израз е моралното и културното наследство на Светите братя Кирил и Методий, покръстители на континента и негови съпокровители по волята на Блажения папа Йоан Павел Втори.