Декларацията "ще остави трайни петна" в отношенията между Турция и Австрия, заяви в отговор турското външно министерство.

Австрийският парламент запази вчера минута мълчание в памет на жертвите на арменския геноцид, съобщи Франс прес, цитирана от БТА. Това се случва за пръв път в страната, някогашен съюзник на Османската империя и в която тази формулировка не е призната официално, отбелязва агенцията.
 
На 24 април 1915 г. започват гоненията, прераснали в геноцид, заяви социалдемократката Дорис Бурес, председател на долната камара в парламента.

"В името на историческата отговорност, предвид това, че Австро-Унгарската монархия е била съюзник на Османската империя през Първата световна война, наш дълг е да определим тези ужасяващи събития като геноцид и да ги осъдим като геноцид", се подчертава в текста на декларацията, представен пред журналисти.

"Задължение на Турция е да се изправи почтено пред болезнените страници от историята си и да признае за геноцид престъпленията, извършени срещу арменците по време на османската империя", се допълва в документа.

Декларацията, подписана от лидерите на шестте парламентарно представени формации (управляващите Социалдемократическа и Народна партия, крайнодясната Австрийска партия на свободата, партия "Зелени" и две малки либерални парти), не беше гласувана и следователно няма правна стойност. Тя бележи само първата символична крачка към признаването в Австрия на геноцида, посочва агенцията.

Армения приветства декларацията. С това Австрия допринесе съществено към благородната кауза да се предотвратят нови геноциди и престъпления срещу човечността, заяви в комюнике арменският външен министър Едуард Налбандян. 

Анкара негодува

"Декларацията относно събитията от 1915 г., публикувана днес с подписите на председателите на парламентарните групи на политическите партии в австрийския парламент, е повод за огромно негодувание от наша страна", отговори МВнР на Турция, цитирано от Ройтерс и БТА.
 
"Австрийският парламент няма нито правото, нито компетентността да обвинява турската държава в престъпление по начин, противоречащ на правото и историческата истина", се казва в изявлението на външнополитическото ведомство.

Министерството допълва, че в декларацията дори не се споменават мюсюлманите, загубили живота си в същия период, което "е ясен признак за дискриминация на религиозна основа".

В знак на протест Анкара извика за консултации посланика си във Виена.

"Декларацията на австрийския парламент трябва да се уважава", посочи в отговор на турската реакция първият дипломат на Австрия Себастиан Курц.

"Сега е по-добре да гледаме към бъдещето и да работим за помиряване между турци и арменци", заяви Курц.

Няколко европейски държави, Европейският парламент, Канада и Латинска Америка са признали събитията отпреди 100 години като геноцид. Турция, държава наследник на Османската империя, твърдо отрича това определение.

В свое изявление руският президент Владимир Путин заяви, че на 24 април ще се отбелязва тъжната годишнина, свързана с геноцида срещу арменския народ - "едно от най-страшните и драматични събития в историята на човечеството".

Кремъл изрази надежда, че Анкара ще се отнесе с разбиране към посещението на Путин в Ереван за възпоменателните церемонии на 24 април за отбелязването на 100-годишнината от масовите убийства на арменци.