"От Истанбул ще може да се стига до Одеса, до Русия, както и към Европа. От Истанбул до Капитан Андреево има магистрала. Маршрутът по крайбрежието на Черно море обаче не е много натоварен. От друга страна в момента има само две ленти за движение през прохода Хаинбоаз, като 50% от трафика е тежкотоварен", обясни пред bTV министърът, която представи прясно напечатана пътна карта. Идеята е да се осигури скоростен път през Русе, Бяла, Велико Търново, през Хаинбоаз.

Европейските средства няма да стигнат за всичко, призна тя и обясни, че новият скоростен път с дължина 300 км, по който ще се стига до Истанбул, ще бъде реализиран с публично-частно партньорство.
Инвеститор ще изгради този участък и ще събира такса за него, а целият тежкотоварен трафик ще бъде изведен по новото трасе. Таксата ще бъде от порядъка на 10-15 лева. По думите на Лиляна Павлова може да се очаква инвеститорски интерес от Китай, Катар и Оман.

„Ще дадем възможност на инвеститорите да заявят интерес. Конкурсната процедура може да отнеме около 6 месеца”, каза регионалният министър. В момента започва подготовката на цялата документация за концесията. Една година ще е нужна за оформяне на документацията, а строителството може да отнеме до две години.
Сега законът позволява отдаване на концесия за срок от 35 години. За инвеститорите трасето по черноморското крайбрежие не било толкова привлекателно заради по-слабия трафик. .

Участъкът от магистрала „Тракия” до Сливен ще бъде пуснат на 1 юли, каза още Павлова и обясни, че това е „гарантирано”. Тя се надява, че в този срок магистралата ще е готова и до „Петолъчката”.
Павлова увери, че потъването на пътния възел при Нова Загора е отстранено и по самата магистрала няма такъв проблем. До края на юни се очаква да бъде „отпушен” и пътят до южното Черноморие, след като бъде открита отсечката Бургас - „Меден рудник”.

На плажа не трябва да се строи, каза още веднъж министърът. Тя обаче уточни, че става дума за големите бетонни хотели. „Не казваме, че въвеждаме пълна забрана за всякакво строителство”, уточни Павлова и посочи, че във внесения от нея законопроект се предлага на първите 100 метра от брега да се строят само заведения, спортни съоръжения, открити летни театри, детски площадки и т.н. "Каквото е застроено, за съжаление, е застроено. Може някой ден някой да има желанието да го премахне и аз бих била доволна, както повечето от нас, които биха искали плажовете да са зелени", обясни тя.

Павлова отхвърли тезата на някои кметове от Черноморието, че забраната за застрояване в 100-метровата зона би загробило туристическия сезон. „Всеки си има бетон в града, всеки иска да отиде на плаж, да види морето, да види все пак и дървета", мотивира се тя.

Регионалният министър опроверга като спекулации и твърденията, че новият закон щял да попречи на изграждането на пречиствателни станции и дълбокоморски зауствания, тъй като е предвиден специален ред за изграждането им.
Прокарването на тръби, които изхвърлят отпадни води на една морска миля, е практика и по света на места, където изграждането на пречиствателни станции е нерентабилно, обясни Павлова.

По думите й на българското Черноморие има 208 плажа, от тях 129 от тях са предоставени за управление – 60 на концесия, 69 под наем. Това са основните плажове с най-голям брой туристи и те са охраняеми. Има 25 плажа, които не могат да се отдават под наем или на концесия, защото са гранична територия, защитена територия или в свлачищен район.
По думите на Павлова остават 50 плажа, които няма да бъдат охраняеми, но в това нямало нищо страшно, защото някои туристи предпочитат да няма заведения, шезлонги и чадъри.
За почистването им трябвало да се грижат областните управители.