Решението предизвика остри реакции.
"От началото на 2006 до март 2008 г. включително не съм имала кабинет. Въпреки значителното количество дела за решаване, аз нямах работно място в съда, тъй като това в 38-и кабинет беше заето от други съдии – последователно от съдия Кадънкова, съдия Здравка Иванова и съдия Александра Йорданова. След връщането си в съда през 2008 г. в 38-и кабинет на три бюра със съответно три компютъра работехме четирима съдии", се казва в защитата на Тодорова, публикувана от "Правен свят".
Тя уточнява, че от края март 2008 г. вече имам самостоятелно работно място.
Изтъква обаче, че в последните години е разглеждала дела с "обширни материали", като само едното от тях е включвало 142 тома.
"За 2009 г. са ми били възложени за разглеждане 250 дела (едно от най-високите постъпления) и тази бройка надвишава с повече от 100 дела броя дела, възложени за разглеждане на други съдии. Същата година съм приключила 241 дела и този брой също надвишава приключените дела от други съдии с повече от 100. През 2010 г. съм получила 218 дела за разглеждане и съм приключила 201. За сравнение - за същия период други съдии са получили по-малко от 150 и дори под 100 дела", заявава още съдийката, като изтъква, че същевременно е била и преподавател.
Тя добавя, че в редица свои решения Върховният административен съд е посочил, че при установяване на дисциплинарни нарушения на магистрати, свързани с неспазване на срокове за произнасяне, е необходимо да се изследват не само статистическите данни за броя на делата, но и тяхната фактическа и правна сложност, броя, вида и фактическата и правна сложност на останалите свършени през проверявания период дела, както и качеството на постановените актове.
ВСС също се е съобразявал с това при други дисциплинарни дела, подчертава Тодорова.
Тя дава за пример и решение на Европейският съд по правата на човека в Страсбург по делото "Димитров и Хамънов срещу България", в което е записано: „Несправянето с конкретно дело в рамките на разумения срок не е задължително резултат от пропуски от страна на отделни съдии...., в някои случаи забавянията могат да не се дължат на липсата на старание... могат да произтичат и от това, че държавата не е предоставила на разположение на съдебната система достатъчно ресурси или не е разпределила делата по един ефективен начин”.
Миналата година Българският хелзински комитет, който днес нареше ВСС освирепял, даде на Мирослава Тодорова наградата Човек на годината, в качеството й на председател на Съюза на съдиите. Тогава тя заяви: „Актуалната ситуация е такава – налага се съдът да се брани от външни нападки и вмешателства, не само на представители на изпълнителната власт; налага се съдът да се защитава от това, че е предаден и отвътре – от собствения си кадрови орган ВСС“.
Съюзът дори директно поиска оставката на членовете на съдебния съвет.
На въпрос как ще коментира уволнението на Тодорова вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов отговори, че няма конфликт с нея. Той обаче подчерта, че всички институции в страната трябва да действат по-бързо и ефективно в името на гражданите.
Според премиера Бойко Борисов уволнението на съдия Тодорова точно сега е целенасочено. "Не бих искал да се бъркам в работата на Висшия съдебен съвет /ВСС/, защото той е избран от предишния парламент. Не мога да коментирам виновността или невинността на съдия Мирослава Тодорова, която днес бе уволнена с решение на същия този ВСС. Но приемам като провокация уволнението на съдия Тодорова само ден преди излизането на Мониторинговия доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред”, каза той.
„Това е провокация спрямо огромните усилия, които ние полагаме за подобряване на представата за България, на начина по който се реформира съдебната система” – допълни министър-председателят, цитиран от "Фокус".