Освен нашата страна, той ще посети и Румъния и Австрия по времето на обиколката си, в която ще участва и първата дама на Франция Брижит Макрон.

Декларираната най-важна тема е обсъждане  и постигане на някакъв консенсус относно така наречения "социален дъмпинг". Темата е дълга и сложна, но най-общо може да се опише така: когато фирми, регистрирани и плащащи осигуровките си в Източна Европа, където социалните и здравни осигуровки са по-ниски, командироват служителите си в страни от Западна Европа, те фактически извършват дъмпинг, позволявайки си да предлагат по-ниски цени на една и съща услуга, от фирмите със седалище и данъчни регистрации на Запад.

Това е основната теза на Макрон. Няма да дискутираме, доколко тя е вярна, изцяло или частично, само ще споменем, че мнението на български експерти в лицето на Васил Василев, бивш председател на Съюза на работодателите у нас е доста различно.

Да погледнем на нещата малко по-общо. Сред голяма част от българското общество съществува консенсус, че членството ни в Европейския съюз носи многократно повече ползи, отколкото негативи, а въпросните негативи са само за малка част от българите, както и  някои касти, които без надзора на ЕС "правят каквото си искат".

Да припомним аферата "Белведере" на т. нар. "каки". Да си го кажем честно: без намесата на тогавашния френски посланик Дьо Кабан, аферата така и щеше да си остане скрита, а  съдиите, замесени в схемата, да раздават своето "правосъдие" и по други случаи от "висотата" на своята институционална неприкосновеност.

Освен контролната функция на ЕС, чийто виден представител е именно Франция, страната ни има и огромни, преки ползи от членството си и само индоктриниран от сили извън евросъюза човек, не би се съгласил с това: инфраструктурата, дотациите за селското стопанство, самочувствието ни на европейци, пътуващи с лична карта в Европа и без виза в повечето страни по света.

Дори не е необходимо да се споменава чисто "цивилизационната" ни полза от членството в елитния европейски клуб. На фона на плюсовете, някои минуси, като свръхрегулирането, бюрокрацията или  откровено глупави или граничещи с глупостта  регулации (прахосмукачките или правите краставици например), не са толкова съществен минус.

Без съмнение, посещението на френски държавен глава, като представител на един от главните "евростълбове", е израз на уважение към страната ни (колко още и кога за последно държавен глава на велика сила е била на посещение у нас?), а Франция неведнъж е доказвала своята ангажираност и симпатия, изразяваща се в действия, за разлика от доста други западноевропейски страни, които се ограничават с красивите думи.

Освен действията на бившия посланик по отношение на корупционни схеми, достатъчно е да споменем "френските закуски" на Митеран или решаващата подкрепа на френската дипломация за освобождаването на медиците ни в Либия.

Да не оценяваме и не помним това, би било неблагодарност, но и да не защитаваме интересите си в казуса с т. нар. "социален дъмпинг", термин, който не е въведен от нас, би било раболепие, а раболепничещият никога не би могъл да спечели уважение.

Така че, в следващите няколко дни, освен да покажем уважение към един президент на доказано приятелска страна, ще видим и доколко нашите управляващи ще съумеят да защитят интересите на стотици хиляди работещи на запад наши сънародници.

Какво предвижда програмата на семейство Макрон у нас