Преди година искаха този закон да криминализира карането на кола в пешеходна зона (покрай случая с прегазеното дете Паоло в Стара Загора), а днес искат разширяване на неизбежната отбрана покрай случая в Пловдив с убийството на крадец. Предлага се даже облекчен режим за притежаване на огнестрелно оръжие.

Дали обаче с това ще се реши проблемът с битовата престъпност. Едва ли. Но може да се предполага, че ще се увеличат убийствата.

Какво казва законът сега

Член 12 от НК пази личността, която е действала при неизбежна отбрана - за да защити себе си, своите права или тези на другиго „чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели“. Тоест законът слага граница на неизбежната отбрана, без обаче да е много ясно къде е тя. т.е. къде са „необходимите предели“.

Тези предели в закона не се тълкуват, но се указва какво става, ако границата се премине: Пределите на неизбежната отбрана са превишени, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. А не са превишени, когато нападението срещу бранещия себе си или другиго, е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

Законът казва, че деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. Така е в много страни от Европа, включително в Германия, Швейцария, Финландия, Дания. В случая е достатъчно да се докаже, че защитаващият се е бил способен да овладее чувствата и емоциите си, за да е налице превишаване на неизбежната отбрана.

Ключовите въпроси са три: нападението (приемаме, че винаги има нападение, а не просто влизане в чужда собственост) – дали е упражнено насилие; дали е извършено в жилище; и как е проникнато в него – дали е с взлом и какво значи взлом и какво - проникване.

Съдебни решения разглеждат начина на осъществяване на нападението - то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. Тълкуват насилието като всякакво физическо посегателство върху нападнатия (това е отбраняващият се или друго намиращо се на мястото лице, които са нападнати лично или чрез посягане върху техни права). Насилието трябва да бъде използвано за проникване в жилището в смисъл на първоначално влизане в него, но „проникването” може да се отнася и към последващо поведение. Така насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в жилището лица или техни права незабавно след влизане в него.

Ако за проникването с взлом е ясно, че е свързано само с преодоляване на някакъв вид преграда заради съдържанието на термина „взлом”, то проникването с насилие няма толкова еднопластово значение. Терминологично „проникването” се определя като влизане, промъкване, достигане до най-отдалечени места или до някаква цел посредством преодоляване на пречки, разпространяване, според едно от изданията на Български тълковен речник. „Казано общо (от съдии), то може да не съставлява еднократна изява в началото на дейността, а да предполага и по-дълбока интервенция по повод нея“.

От решение 19 от 1997 г. на Конституционния съд става ясно, че "жилище” е всеки обект, който се обитава от хора за живеене, независимо какъв е, къде се намира, постоянно ли се обитава или временно.

Вече се чуха предложения, че трябва да отпадне елементът на проникването в жилището с насилие или взлом, за да се задейства правото на упражнена неизбежна отбрана. Отива се е и по-далеч в някои предложения – от ВМРО: да се отвори и темата за по-лек режим на притежание на огнестрелно оръжие. Тъкмо когато в САЩ обмислят да тръгнат в обратната посока, след като и децата там масово поискаха ограничаване на огнестрелните оръжия, разгневени от поредния случай на масово убийство в гимназия, извършено от 19-годишен младеж.

Прецизиране и разширяване на неизбежната отбрана

Сега политици от ГЕРБ и ОП искат „прецизиране“ на чл. 12, защото, според тях редакцията на действащите в момента текстове води до объркване и до противоречива съдебна практика, т.е. до нееднакво прилагане на закона.

Във връзка с конкретния случай от последните дни в Пловдив, според някои политици отбраната (защитата) от страна на д-р Иван Димитров неправилно се третира като престъпление.

Правото следва да отговаря на житейските необходимости, смята Карлос Контрера от ВМРО: “Правото се пише за хората,  а не против против хората, а хората са изключително объркани докъде се простират техните правни възможности да се защитават, когато са обект на нападение“.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е категоричен – трябва да разширим неизбежната отбрана, като „дадем възможност на хората, които законно притежават оръжие, да могат да се защитят. Не става дума да стреляш по влезлия в двора ти, а за нападнати хора, пребити, изнасилени“.

Ето какво точно предлага ВМРО, съобщено в ТВ ефир от Каракачанов: "Няма превишаване на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, както и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем."

От този текст се вижда, че неотложна отбрана ще се допуска и „когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище“, примерно нощем. Но ако съседи ви изблъскат през входната ви врата и влязат в антрето при конфликт, защото сте пуснали силно уредбата нощем? Може да се приеме, че има нападение и взлом, има посегателство срещу личността. И тогава бам-бам с бренекето, да са мислили, както се изрази в своя статия Ивайло Дичев.

Правосъдният министър Цецка Цачева обяви, че по нареждане на премиера Бойко Борисов работна група ще предложи промени в текстовете от НК за неизбежна отбрана – такива, че да се намери най-добрият баланс за защита на личността и имуществото на гражданите, без това да води до накърняване на други правови принципи и норми.

Експерти предупредиха, че ако се допусне прекомерно разширяване на обхвата на неизбежната отбрана може да се застраши една първостепенна, защитена от Конституцията ценност, каквато е човешкият живот. Чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека казва, че лишаването другиго от живот е крайна мярка и следва да се пристъпи към нея само тогава, когато е абсолютно необходимо.

АНКЕТА: Да се облекчи ли режимът за носене на огнестрелно оръжие?