Лена Бориславова: Образованието трябва да е приоритетът ни

Образованието трябва да е приоритетът ни. Европа се нуждае от по-широко скроени лидери. Дебатите за Истанбулската конвенция са неконструктивни.

Facebook

Лена Бориславова: Образованието трябва да е приоритетът ни

16:56 | 29 януари 2018 150 2392 Facebook

Вярвам, че най-приоритетната ни област за промяна трябва да е образованието. Защото само чрез промяна на образователната система, чрез образоване на колкото се може повече млади, а и възрастни хора, техните хоризонти могат да се разширят и разбирането им към света, към другите хора, които са различни от тях, да се промени в положителна насока и всъщност да се съгради нещо конструктивно и демократично.

Това каза при гостуването си в студиото на „Неделя 150“ по БНР адвокат Лена Бориславова, която е отличена в категорията за право и политика на европейското издание на класацията "30 под 30" на списание Forbes, което отличава най-добрите 300 млади лидери, изобретатели и предприемачи на Стария континент.

Бориславова допълва, че причината за по-нисък социален статус и за по-малко възможности за реализация се корени именно в по-ниската степен на образование: Колкото по-малко образование има, толкова повече човек се затваря в собствения си мироглед, в собственото си населено място и не успява да разбере останалите и света около себе си, който постоянно се променя.

Според участничката в престижната класация:

Да си лидер означава да имаш куража или пък отвътре да ти идва необходимостта да кажеш нещо по-силно от останалите, да застанеш зад него и да се опиташ да промениш обстоятелствата в една или друга сфера и да допринесеш за някаква промяна. Тоест лидер е може би да не се опитваш да следваш и да не търсиш комфортната си зона, а да се стремиш да се предизвикваш по различен начин и да предизвикваш хората около себе си.

Бориславова смята, че Европа има нужда от широко скроени лидери, които мислят не за това, което се случва в собствения двор на съответната държава-членка:

Трябва да се мисли за една още по-европейска политика, която да е в полза не само на конкретната държава, от която идва лидерът, а на целия съюз. Само че това се сблъсква с трудността да спечелиш поредните избори и с растящия популизъм сред населението, понеже го плаши новото.

Според нея част от мерките на френския президент Еманюел Макрон са пример за инициативи, които не се радват на популистка подкрепа, но дават животворен тласък и надежда на идеята за обединена Европа.

Бориславова, която е била стипендиант на фондация "Фулбрайт" и е магистър по право от Харвардския университет, казва, че само временно се е отдалечава от България и винаги при заминаванията си в чужбина вътрешно си е давала обещанието, че ще се върне у дома. Върнах се, защото, първо, бях поела такъв ангажимент като стипендиант на Фондация „Фулбрайт“. Върнах се, защото тук ме очакваше работа в много голяма кантора, в която исках да пробвам себе си. Върнах се и защото реално осъзнавах, че тук просто ще живея по-добре отколкото на Запад. Защото, каквото и да си говорим, и тук работя в събота, неделя, късно вечерта и така нататък, но не е онова издевателство над човека, което се случва в правните кантори на Запад, например.

Освен това младата адвокатка е убедена, че в България може много по-ефективно да предизвиква и да участва в промените, отколкото, ако е на чуждо място и допълва. А и тук не съм чужденка. Тук имам повече възможност да бъда някой.

Бориславова намира продължаващите дебати за Истанбулската конвенция за излишни, неконструктивни и преминали всякакви разумни граници:

Не ме разбирайте погрешно. Добре е да има дебати, добре е да има дискусии за такива противоречиви понятия като социални роли, предразсъдъци и разбирания за ролята на мъжа или на жената. Обаче те трябва да са подкрепени с аргументи, а не с емоции и да не се изказват неинформирани мнения.

Според нея в Истанбулската конвенцията се отстояват принципи, които не са нови за нашия правен ред, нито за обществото ни. Ние ставаме все по-либерални, имаме все повече отвореност към това да има равнопоставеност на половете, да има свобода на самоопределянето. Още не сме приели и може би няма да приемам скоро еднополовите бракове, но има хора, които вече не са настроени крайно към тази идея, което аз лично считам за положително. Бориславова е категорична, че светът се променя и вече не Европа, а Азия е лидер на световната карта. По думите ѝ, това е така, не само защото там се случват най-големите иновации, не само защото всички финанси, изследвания и проекти се „наливат“ в азиатските държави, но и поради чисто биологичния и демографски фактор – населението там е по-голямо:

Европа умира като население. Азия се ражда. Те са в пъти повече от нас. Няма как да не очакваме, че географската територия на Азия ще е достатъчна и че те няма да настъпят към Европа или към Америка или към другите държави. В този смисъл това, което се случва, според мен е естествен цикъл от глобализацията, естествен цикъл от развитието на човешката раса, но просто ние не сме готови да се откажем от досегашното си първенство и налагане на правила и защото за нас културата е това, което бялата раса, Централна Европа и Западна Европа е наложила. И това са стандартите, към които се придържаме и живеем. Единственият начин за мен да сме по-толерантни и да се справяме по-добре е първо да осъзнаем тази неизбежна реалност, която настъпва, и второто е пак образование. Колкото повече знаеш за другия, че не е толкова по-различен от теб, колкото повече си имал възможност да общуваш с него по един или друг начин, толкова по-лесно ти е да го припознаеш като разумно и човешко същество също като теб и да не си настроен крайно просто заради страх от непознатото.

В България не сме много готови да посрещнем чуждото, трудно ни е да се разчупим и обществото ни е по-консервативно, което се доказа и от някои събития в последните години покрай имигрантите и Истанбулската конвенция, смята лидерът на бъдещето от класацията на списание Forbes. Въпреки това според нея:

Ако наблюдаваме как обществото подсъзнателно реагира на промените, мисля, че се справяме доста добре.