Полезна е лъжата?

Фалшиви извинения, лицемерен интерес, измислени оправдания: лъжем, за да избегнем конфликтите.

Само че лъжите не са нещо безобидно. Те могат да ни разболеят и направят самотни.

„Всичко е наред, добре съм!“ - това е най-честата лъжа, която хората си казват. Едно от най-разпространените лъжливи оправдания е: "Закъснях, защото попаднах в задръстване".

А най-често подхвърляното лицемерно ласкателство гласи: "Ау, колко добре изглеждаш!"

Според представително допитване на Института за пазарни проучвания "Сплендид рисърч", близо 60 на сто от германците лъжат всеки ден. Разбира се, лъжите не са национален, а световен феномен.

Според някои преценки повечето хора изричат поне по една лъжа в рамките на десетминутен разговор. Трудно е да се каже дали това действително е точно така.

Както ти на мене, така и аз на тебе

"Лъжа, за да е доволна майка ми", пише един юзър във Фейсбук, отговаряйки на въпроса на ДВ защо хората понякога лъжат. 49 на сто от участниците в анкетата споделят, че лъжата е резонна, когато трябва да бъде окуражен или зарадван някой човек.

"Отношенията между хората функционират добре само когато не се накърнява самочувствието на другите", казва психологът Марк-Андре Райнхард от университета в Касел. По тази причина не е възможно да има общество без лъжи, посочва той.

"Всички ние сме чувствителни, когато чуваме някаква отрицателна оценка за собствената ни личност - оценка, която вреди на самочувствието ни". И тъй като от истината често боли, ние си оставаме с дребните лъжи.

Точно затова сипем комплименти за новата прическа на приятелката си, вместо да й кажем направо, че фризьорът не си е свършил работата добре. В замяна на това тя пък не ни отговаря: "Ама че си надебеляла!"

По-малко лъжи: по-малко главоболие и депресии

Нима лъжата е абсолютно необходима? Не е толкова просто. Защото прекалено многото лъжи ни разболяват. Същите дребни неистини, които разказваме, за да зарадваме някого или за да предпазим самочувствието си, могат да се окажат вредни за психиката и тялото. Ако лъжите са много съществени, може да се окаже трудно постоянно да се преструваме.

Изследване на Американската асоциация на психолозите, проведено под ръководството на Анита Кели доказва, че колкото по-малко лъже един човек, толкова по-добро здраве има.

Учените посъветвали група от хора да се откажат по възможност от т.нар. "бели лъжи" - т.е. от всекидневните дребни лъжи, към които се числят не само лъжливите извинения и оправдания, а и преувеличенията за положителните качества на собствената личност.

Чрез наблюденията върху тази контролна група учените успели да покажат как самочувствието и здравето на участниците се променя от това, че лъжите са намалели.

Експериментът продължил десет дни. Резултатите показали, че участниците в контролната група са по-малко напрегнати, меланхолични или депресивни - а различни неприятни симптоми от рода на главоболие са намалели или изчезнали. Освен това отношенията между участниците в експеримента не се били влошили, а обратното - задълбочили се и се подобрили.

Лъжем, защото искаме да ни обичат

"Страхувам се, че няма да ме харесат и да ме обичат, затова лъжа", пише във Фейсбук един друг юзър. Всяко преувеличение, всяко извинение, всяка фалшива усмивка щади главно собственото ни самочувствие, а не това на другите. Защото всички искаме да се харесваме и да ни приемат.

Но макар всички непрекъснато да послъгваме, по принцип се надяваме, че другите са честни към нас. Авторите на изследването смятат, че усещат когато това очакване не се сбъдва. Ето защо прекомерните лъжи създават дистанция и сеят недоверие между хората.

Но ако сме в състояние - макар и несъзнателно - да проумеем, че някой преувеличава, лицемери и усмивката му е фалшива, тогава цялата тази нечестност остава без ефект. Така си спестяваме може би някой и друг конфликт, но хората, с които всъщност искаме да се сближим, остават дистанцирани към нас.

От една страна, ние се нуждаем от лъжите, за да не влизаме в конфликт с околните, от друга страна неискреността вреди на нашето здраве и на желанието ни за близка връзка с роднини и приятели. Какво тогава би следвало да правим? Да казваме винаги и навсякъде какво точно мислим не е единствената алтернатива.

Психоложката Кели предлага следното: по-малко преувеличавайте, спестете си лъжливите оправдания, казвайте просто: "Съжалявам". Забранете си да лъжете, това също помага. Който си забрани дребните лъжи, не прави неща, заради които после трябва да лъже.

* Оригиналното заглавие на текста е: "А как да му кажеш, че изглежда ужасно?"

Текстът е публикуван тук