25 години от адския сблъсък на гара Казичене
На 17 август 1992 година на жп гара Казичене стана една от най-тежките влакови катастрофи в България. Загинаха 8 души, а 56 бяха ранени.
Докато чакат обаче машинистът слиза от локомотива и отива в гарата, като оставя помощника си сам. В този момент дежурният ръководител движение дава светлинен сигнал, с който разрешава маневрирането и Кръстев решава да го извърши, въпреки че машинистът го няма.
Помощникът подкарва влака, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не забелязва две оказали се фатални неща - че светлинният сигнал вече е червен и че пресича линията, по която с висока скорост от 100 км/ч идва експресът "Слънчев бряг", който трябва да премине транзит през гара Казичене.
Последва адски сблъсък - дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет вагона от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. На място загиват 8 души, а 56 са ранени. Най-много са пострадалите в предната част на експреса, където първокласният вагон е смачкан до неузнаваемост.
На място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията и Спешна помощ. За да освободят ранените, режат вагоните с флексове и горелки. В три болници - "Пирогов", ИСУЛ и Военномедицинска академия се борят за живота на пострадалите.
Тогавашният министър на транспорта Александър Александров е в прединфарктно състояние и със сълзи на очи наблюдава спасителните дейности. Само дни преди трагедията той е настоявал кабинетът да отпусне повече средства за подобряване състоянието на железниците.
Разследването на катастрофата продължава две години. Оказва се, че помощник-машинистът Валентин Кръстев е употребил алкохол. Освен него обвиняеми са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, но след това 8 пъти е отлагано.
На 10 юни 1998 г. - шест години след трагедията - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години "лишаване от свобода" за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са действали по непредпазливост. Единственият оправдан е диспечерът.
След като осъдените излежали присъдите си, опитали да се върнат на работа в БДЖ, но получили отказ.