Около 22.30 часа в топлата августовска вечер машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на управляваната от тях товарна композиция на жп гара Казичене. Трябвало да преместят товарните вагони на друг коловоз.

Докато чакат обаче машинистът слиза от локомотива и отива в гарата, като оставя помощника си сам. В този момент дежурният ръководител движение дава светлинен сигнал, с който разрешава маневрирането и Кръстев решава да го извърши, въпреки че машинистът го няма.

Помощникът подкарва влака, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не забелязва две оказали се фатални неща - че светлинният сигнал вече е червен и че пресича линията, по която с висока скорост от 100 км/ч идва експресът "Слънчев бряг", който трябва да премине транзит през гара Казичене.

Последва адски сблъсък - дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет вагона от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. На място загиват 8 души, а 56 са ранени. Най-много са пострадалите в предната част на експреса, където първокласният вагон е смачкан до неузнаваемост.

На място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията и Спешна помощ. За да освободят ранените, режат вагоните с флексове и горелки. В три болници - "Пирогов", ИСУЛ и Военномедицинска академия се борят за живота на пострадалите.

Тогавашният министър на транспорта Александър Александров е в прединфарктно състояние и със сълзи на очи наблюдава спасителните дейности. Само дни преди трагедията той е настоявал кабинетът да отпусне повече средства за подобряване състоянието на железниците.

Разследването на катастрофата продължава две години. Оказва се, че помощник-машинистът Валентин Кръстев е употребил алкохол. Освен него обвиняеми са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, но след това 8 пъти е отлагано.

На 10 юни 1998 г. - шест години след трагедията - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години "лишаване от свобода" за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са действали по непредпазливост. Единственият оправдан е диспечерът.

След като осъдените излежали присъдите си, опитали да се върнат на работа в БДЖ, но получили отказ.