Това отчете икономистът проф. Стив Ханке, наричан бащата на Валутния борд у нас, на конференция за финансово образование.

Ханке подчерта, че не само в България, но и като цяло по света нивото на финансовото образование е ниско, дори и в страни като САЩ.

Вижте снимки >>>

Ханке цитира проучване на Световната банка от 2010 г., което показва, че 60% от населението има слаба или никаква финансова грамотност дори за най-обикновеното банкиране. Според данните 35% от анкетираните българи не са запознати с продуктите на търговските банки и не могат да се справят дори с най-обикновени банкови операции.

Около 45% от анкетираните българи не познават възможностите, предлагани от застрахователните компании, 66 на сто от анкетираните не са запознати с лизинговите услуги, информираност за допълнително пенсионно осигуряване липсва на 66% от анкетираните българи, а частните пенсионни фондове са непознати за 75% от хората.

Най-малко известни са възможностите, предлагани от взаимни инвестиционни фондове, където неинформираността достига до 80 процента.

Според Ханке тези данни показват много високо ниво на финансова неграмотност в България и това е огромен проблем.

За по-младите хора би могло да се очаква, че ще имат повече познания от старото поколение, но се оказва, че не е така, посочи професорът. Според проведеното проучване процентът непознаване на финансовите продукти и услуги сред младежите е дори още по-висок.

Големият проблем с финансовата грамотност е, че хората си внушават, че разбират много повече, отколкото разбират всъщност, смята професорът.

Ханке посочи, че във финансовата грамотност влизат сферите на това как да управляваме имуществото и парите си, потребителските кредити, застрахователно дело и данъчно дело.

"Когато човек е грамотен той води поне с едно пред неграмотния. Няма нищо по-приятно от това да ковеш съдбата си и да не я изпускаш от ръце. Нивото на финансова грамотност по света е удивително ниско, дори в САЩ", отчете Стив Ханке.

Икономистът се изказа твърдо, че образованието трябва да се осъществява частно, а не държавно, защото частният сектор е клиентът, така че е естествено той да се стреми да просвещава клиентелата си.

Образованието в сектора трябва да е частна инициатива, защото според икономиста 95% от това, което държавата казва за финансите и икономиката е или грешно, или не е по темата.

Той обясни, че да си финансово необразован е като да не може да четеш и да пишеш, а така не можеш да направиш информиран избор.

Професорът сравни финансово образование с меню за вечеря. По думите му е необходимо първо да има информация и данни, за да са ясни възможностите и да има избор. На второ място трябват инструкции, за да се разберат условията във финансите, тоест да знаеш какво точно има в менюто. Третата необходимост е да си наясно какво от менюто е за теб.

Преди Ханке вицепремиерът Ивайло Калфин посочи, че доброто финансово образование би било изключително полезно в социалната сфера.

"С добро образование бихме могли да осигурим по-високи доходи и по-добро планиране. Финансовата грамотност би трябвало да става все по-важна за това човек да контролира своя живот", добави Калфин.