Периодиката на българската история е същата - античност, средновековие, османски период, възраждане, следосвобожденска история, България след 1944 г. и промените след 1989 г.

Внесени са обаче някои уточнения, като в програмите след 1944 г. има стремеж да се сложи акцент върху този период, защото той беше "сбутан" в досегашното преподаване, но категорично ново отношение към периодите по история няма. Това заяви в Националния пресклуб на БТА доц. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН.

По думите му новото в учебните програми е "изчистването на част от баласта" в тях и задаването на възможности за повече разсъждения и за повече работа върху историческите периоди от учениците.

Българската история се учи "кръгово" в училище - тя се изучава на "ниско равнище" - в шести и седми клас, вече в десети клас предметът се учи на по-задълбочено ниво, обясни доц. Вачков.

Той добави, че в 8 и 9 клас се учи нова и най-нова обща история и по този начин се разполагат българските исторически процеси в контекста на световните.

Замислите на Министерството на образованието и науката са много амбициозни за обучението в 11-и и 12-и клас, в които се предвижда изучаването на история на "предуниверситетско ниво", коментира директорът на Института за исторически изследвания.

Той постави обаче въпроса доколко има достатъчно подготвени учители, които да преподават на учениците, избрали да профилират по история в 11-и и 12-и клас.

На пресконференцията учени от института говориха за достиженията на историческата наука и за това как се преподава историята в българските училища.

Историците от БАН заявиха, че заедно с университетски преподаватели редовно участват в обсъждането на новите учебни програми по история за българското училище.

Преди месец обсъждахме един спорен момент, който обаче не влезе в учебната програма и той беше за "българските предложения България да стане 16-та република на СССР", каза доц. Вачков.

Той обясни, че това не е станало, тъй като сред изследователите има сериозни различия за мотивите, които са карали Политбюро да постави това предложение и този елемент не е влязъл като тема.

Големият проблем на преподаването по история е, че българската история е изключително дълга, ние сме народ с една от най-дългите държавни истории от европейските, имаме и много дълга преддържавна история, обясни доц. Вачков.
Той поясни, че това прави много трудно да се намери баланс как да се преподават всички епохи.

"Известно е, публичен факт е, че последните епохи - най-вече след 1944 г., не се изучаваха достатъчно подробно в българското училище, въпреки че бяха залегнали в програмите и са написани в учебниците", коментира доц. Вачков.

По думите му за тези уроци на учителите в гимназиите не им е стигало време да ги преподават. Сега новата програма прави опит да се преодолее това отсъствие на един важен период, защото не е приемливо младежите, завършващи гимназия, да не са изучавали историята на България след 1944 г. и за нея да си градят оценки и знания само от семейния разказ, коментира историкът.

Проф. Илия Илиев - специалист по средновековна българска история и по обща история, заяви, че подготвяните сега учебници "са може би четвъртата реколта от нови учебници след промените". По думите му първите "нови" учебници по история са от 1996 г., а сега се учи по учебниците по история, които са от 2000-2001 г.

Новите учебни програми по история, които породиха спорове, ще влязат в сила, когато сегашните осмокласници са в десети клас.

"В учебниците по история от 1996 г., всичко онова, за което се спори сега, дори и от трибуната на Народното събрание, го има написано", коментира проф. Илиев. Според него с този факт "трябва да се сложи точка по спекулацията - защо щяло да има за партизаните, или нямало да има, ще има или няма да има за Белене, за Тодор Живков или за нещо друго в учебниците".

БСП: Кои ”корифеи” написаха програмата по История за 10 кл.? >>

Тази поредна реформа в образованието има едно положително качество и то е свързано с това, че с наредба на МОН - учителите и авторите на учебници, са длъжни да предвидят 40% от учебните часове - не за учене на нови знания и нови правителства, а за упражнения и за създаване на исторически умения у учениците, коментира проф. Илия Илиев.

Той отбеляза, че по този начин учениците няма да наизустяват поредната фактология, която бързо да забравят. Учебниците по история ще бъдат облекчени от излишната фактология и ще остане повече време на учениците да проверят, например в архивите или в секретните архиви за т.нар. мероприятия на Народната власт, обясни проф. Илиев.

Той изрази увереност, че от "новата учебна програма по история, утвърдена наскоро от МОН, ще излязат също толкова читави учебници, както и от предишните програми".

Главен асистент Димитър Христов от БАН - специалист по Българско възраждане и учител по история, посочи как в новите учебни програми по история се намалява т.нар. баласт на политическата терминология.

Например, в учебните програми през 90-те години много често се използваше политическото клише "България, като фактор на стабилност на Балканите", като очакван резултат учениците да разбират и оценяват мястото на България на Балканите, обясни Димитър Христов. Той отбеляза, че това клише е излязло от политическа употреба и не трябва да го има в учебниците.

По повод опасенията на учители, че в новата учебна програма по история го има и периодът на приватизация, а не е минало достатъчно време от него и как да го преподават, доц. Даниел Вачков призна, че този период още не е достатъчно научно изследван.

Когато процесите не са напълно приключили, трудно се пише история, но в цял свят и у нас е традиция уроците и историята да се докарват до възможно най-близките периоди, обясни той.  Вачков отбеляза, че в програмата това е "доведено" до влизането на България в ЕС, като уточни, че една от основните характеристики на времето след 1989 г. е свързано с приватизацията.

В този период го има вече плурализмът в политическата и културната сфера, има я многопартийността, демократичната Конституция, но в програмата са заложени и социалните проблеми на прехода, свързани с маргинализацията от образованието и със степента на безработица, каза директорът на Института за исторически изследвания при БАН.

Вълчев: Няма да отменяме програмата по история за 10 клас >>