Кой се плаши от Истанбулската конвенция?

stat
11:24  |  7 януари 2018 | Политика / Автор Антоний Тодоров пред e-vestnik /  
Политологът Антоний Тодоров смята, че част от политическата ни класа не е в състояние да разбере текста на конвенцията Политологът Антоний Тодоров смята, че част от политическата ни класа не е в състояние да разбере текста на конвенцията
Сн.: Официален сайт

Политическите реакции около ратификацията на тази конвенция показаха, че значителна част от политическата класа изобщо не е чела конвенцията.
Това коментира политологът Антоний Тодоров пред е-vestnik.

Нека започна с малко сухи факти. Става въпрос за „Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жените и домашното насилие“ на Съвета на Европа, подписана в Истанбул на 11 май 2011 г. от 44 страни в Европа.

От 12 май 2014 г. е в сила, а към момента е ратифицирана от 28 подписали я държави. За останалите е в процедура на ратификация, какъвто е случаят с България. 

През 2018 г. до април в 4 страни, които са я ратифицирали, предстои конвенцията да влезе в сила: Германия, Естония, Швейцария и Кипър.

Политическите реакции около ратификацията на тази конвенция показаха, че значителна част от политическата класа изобщо не е чела конвенцията, или, ако случайно я е прочела, не я е разбрала.

Също така стана ясно, че сексуалното образование и възпитание на българските граждани клони към нулата.

Но най-вече стана ясно, че имаме ни повече ни по-малко идеологическа хегемония на крайните консерватори. Но нека цитирам няколко изказвания.

Красимир Каракачанов на правителственото заседание е убеден, че „в самата конвенция има заложени изрази и думи, които създават сериозно основание в обществото за съмнение, че те могат да бъдат използвани впоследствие като опит да се налагат нетрадиционни разбирания по отношение на половете, като трети пол, оттам да се претендира за еднополови бракове и т. н. - неща, които сериозно тревожат нашето общество.“

Другият вицепремиер от „Обединени патриоти“ Валери Симеонов е на същата позиция: „Лично аз изцяло поддържам позицията на моя колега и партньор господин Каракачанов, още повече, че ако Вие, госпожо Цачева, твърдите, че няма опасност, за мен има пък, точно обратното - много голяма опасност и не толкова от това дали ще има бракове от третия вид или от втория вид, и аз вече не знам как да ги нарека, малко се обърквам с терминологията, но по-скоро ме притеснява допускането на възможност за въвеждане в образованието на такива панели, текстове, които да разясняват на децата, че те не са той и тя, а са то.”

Ангел Джамбазки, евродепутат от ВМРО, е също толкова категоричен: „Против сме, защото в тази конвенция се вкарват определения като „социален пол“, особености на пола, и задължения за българската държава да финансира gender образование от ниво детска градина“.

Според него това е промяна на традиционни устои на българското общество и подчертава, че „няма социален или трети пол, има два пола - мъжки и женски“.

В правителството против предложението за ратификация на документа гласуват Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, министрите Емил Караниколов, Красимир Вълчев, Нено Димов, Кирил Ананиев, Ивайло Московски и Владислав Горанов.

Това са всички министри на „Обединените патриоти“ и трима министри на ГЕРБ. Забележете – всички те са мъже (както в биологичен смисъл, така и в социален смисъл).

Бившият министър на здравеопазването от ДСБ Петър Москов смайващо твърди: „От името на „невежите лъжци“ искам да припомня, че „пол“ е биологично детерминирана характеристика на индивида (фабрично така сме направени) и за Ваше сведение тази детерминанта е в основата на живота. Полът е норма, а не е наименование за различни медицински или социални отклонения. Не е и модерна ролева игра и извратено забавление, което да регламентирате нормативно.“

Смайващо е, защото става дума за лекар по образование, а пък медицината е хуманитарна специалност.

И продължава: „Като „неразбиращ“, искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните „нестереотипни роли“ на пола на баща му… Наистина ли не разбирате, че отваряте вратата на узаконената лудост. Вярвате ли убедено, че поведенческите отклонения на възрастните (което е техен избор и лично решение за живота им), трябва да бъдат наложени като образователна норма на децата?“

Накратко, децата да не получават гражданско образование, което да им дава инструменти за интелектуална самозащита срещу стереотипите и предразсъдъците, основани на различните традиционни роли на мъжете и жените?

В полемиката с категорични позиции против ратификацията се включиха СДС и БСП – удивително е, че намериха по тази тема обща позиция.

СДС пише в своето становище: „Ние не можем да премълчим опасността да бъдат поставени под съмнение традиционните ценности на българското общество, за сметка на сляпо приемане на документ, където се казва, че пол означава „социално изградени роли“, въвежда се понятието „социален пол“ и се предвижда децата ни да изучава т в училище „нестереотипни роли на пола“. И допълва категорично: „В нашата вяра и традиция има само два пола – мъже и жени. За нас понятието „социален пол“ не съществува не само в правния, но и в ценностния ни свят. Българското общество е консервативно, а не либерално, както се опитват да внушат някои политически и неправителствени организации“. Предполагам, че такива основатели на СДС като Желю Желев и Петър Дертлиев се обръщат в гроба, ако четат това.

БСП обаче, заема парадоксално същата позиция: „Винаги сме се борили против насилието над жени и деца. Организирали сме и сме се включвали в национални кампании в защита на техните права. Застъпвали сме се за равнопоставеност на мъжете и жените. И занапред ще отстояваме тези позиции. Но няма как да приемем текстове в Истанбулската конвенция, които задължават: „страните да предприемат мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на стереотипни роли за жените и мъжете“.

Така социалистите всъщност се противопоставят на борбата с предразсъдъците, които предписват на мъжете да бъдат водачи, а на жените да си стоят в къщи – защото конвенцията именно към такава борба приканва. Жалко, ако БСП се противопостави на ратификацията, това ще бъде истинско предателство не само към равноправието на жените, но и към социалната справедливост изобщо.

В пространен анализ по темата Webcafé обяснява и на незнаещите, за какво става дума в конвенцията, като дава и пряк линк към българския й текст. Там всеки може да научи, че в конвенцията изобщо не става въпрос нито за „третия пол“, нито за „поведенческите отклонения на възрастните“ (ако под това се разбира хомосекусализъм, например), нито за каквото и да било друго задължение към подписалите конвенцията страни, освен да се противопоставят с всички средства на насилието над жените.

Има ли „социален пол“?

Но особено скандално е, че иначе образовани хора или които имат съзнанието, че са такива, могат просто да заявят, че такова нещо като „социален пол“ няма. Значи приемат, че в сексуалните отношения всичко е въпрос на натура, на естествени белези, на природни дадености, а културата е извън.

Препоръчвам горещо на онези, които се смятат за невежи по въпроса, да прочетат (наред с другото) книгата на Ювал Ноа Харири „Sapiens. Кратка история на човечеството“. Там ще прочетат, например, следното „всички се раждаме от женски или мъжки пол, но после в обществото ставаме жени или мъже“. Или не сте съгласни?

Ще дам няколко прости примера – понеже и аз се смятам до голяма степен невежа в тази проблематика, затова примерите ми са прости.

Пример 1: Жана д’Арк

На 30 май 1431 г. 29-годишната тогава Жан д’Арк е изгорена на кладата, след като е осъдена за това, че носи мъжки дрехи, че е напуснала родителите си без разрешение и че систематично се е позовавала на божието съждение, а на това на Църквата.

Съдиите вероятно са имали точно познание за това, какво са „мъжките дрехи“ и несъмнено са се основавали на Светото писание: „Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог“ (Втор. 22:5). Дали става дума за „социален пол“ в случая, или трябва да приемем, че момченцата се раждат с панталони, а момиченцата – с поли?

Пример 2: Жорж Санд

Френската писателка Амандин Орор Люсил Дюпен (1804-1876), известна с мъжкия си псевдоним Жорж Санд, скандализира тогавашното иначе „викторианско“ общество в Европа като се облича в мъжки дрехи, но също и защото през 1835 г. се развежда и демонстрира свободно поведение в обществото. Защо това е било скандално тогава? Но и по-късно – на една студентска бригада почти се стигна до бунт, когато командирът й забрани на момичетата да носят панталони (изключение се правеше за работния костюм, който беше с панталон и за момичетата).

В проучването на „Евробарометър“ от юни 2017 г. според 81% от запитаните българи най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството срещу 17% на обратното мнение. На другия полюс е Швеция със съответно 11% и 87%. Най-важната роля на мъжа, е да печели пари според 81% от запитаните в България. По този показател отново сме начело в класацията. С “не” на същия въпрос са отговорили 17% от запитаните.

Е, тогава трябва ли да се учудваме, че в повечето български семейства основната грижа да дома пада върху жените, докато мъжете обикновено печелят повече, отколкото жените? Това различие дали се основава на някакви предполагаеми физически и умствени различия между половете, или е резултат от традиционно (!) разделение на социалните роли между половете. Казано с други думи – резултат от социалния пол.

Не чуваме ли непрекъснато: „мъжете са по-силни, жените са по-слаби“, „мъжете са по-решителни, жените са по-отстъпчиви“, „мъжете са силни в математиката, жените са силни в литературата“ и други подобни, еднакво неверни, но затова пък широко разпространени вярвания?

Това са предразсъдъци, основани на социалните различия между половете, на социално конструираните роли на половете. Ама това не е ли пак „социалният пол“? Нима когато запитате някой човек, какво за него означава да си мъж или жена няма да получим отговори като горните, или например „мъжете носят панталони, жените носят поли“, „мъжете се подстригват късо, жените имат дълги коси“, „мъжете обичат да пият, жените обичат бижутата“ и т.н.

Едва ли обаче някой ще ви каже: мъжът е с XY хромозоми, а жената с XX хромозоми – т.е. рядко става дума за пола като биологична даденост. Дали някой приема или не съществуването на социалния пол като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“, това не отменя съществуването на такива роли. И те не „текат в кръвта“, не произтичат от наследените XY или XX хромозоми. Ако образованите хора у нас не го разбират, имаме сериозен проблем.

Истанбулската конвенция не съдържа нищо, което противоречи на ценностите на консерваторите, още по-малко нещо, което противоречи на ценностите на социалистите. Тя не противоречи ни най-малко на „българските национални традиции“, освен ако в тях не виждаме мачизма и омразата към жените.

Ако е така, трябва много бързо да се откажем от такива „ценности“, пък били те и традиционни. Предстои дебат в парламента за ратификацията на Истанбулската конвенция.

Надявам се всички депутати да я прочетат, за да разберат, че ако България не я ратифицира, ще се нареди в изключително лоша компания. И още нещо, ако България не я ратифицира, българските жени е най-добре да потърсят възможност да получат гражданство на държава, която я е ратифицирала. Така ще имат шанса за евентуална защита!

* Текстът е публикуван тук.




Последно в Политика


Владимир Чуков: Турската операция в Сирия разбута пластоветe

Турция ще иска да приключи бързо тази операция в Африн, твърди арабистът проф. Владимир Чуков.