Това съобщи пред Дарик радио председателят на комисията Евтим Костадинов. Той уточни, че все още не е изтекъл законовият срок, в който се очаква списъкът с имена и лични данни.

Миналата седмица Светият синод излезе с решение, което публикува на сайта си, да предостави исканата от комисията информация. Малко по-късно обаче бе разпространена противоположната позиция на митрополит Натанаил, който заявява, че "нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна и това е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата".
Буквално няколко часа по-късно синодът излезе с ново становище, в което заяви, че разпоредбите на закона за досиетата са неприложими спрямо БПЦ, тъй като тя е традиционно вероизповедание, а не просто религиозна общност, затова не подлежи на регистрация.

Костадинов обаче коментира, че законът е ясен и изрази надежда духовниците да го спазят.
„Ние се стараем да спазим точно изискванията на закона и сме го направили това не само към БПЦ, това сме го направили към всички религиозни общности, регистрирани в дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет. Към настоящия момент започнаха да идват отговорите. Примерно от Католическата църква, от вероизповеданията към мюсюлманската религиозна общност, Адвентиската църква, Арменската църква", добави председателят на Комисията по досиетата.

На въпрос дали има опасения, че различното тълкование на закона може да доведе до това БПЦ да излезе извън кръга на всички вероизповедания, той отговори: „Такива опасения нямам. Категорично и ясно е казано и в устава на БПЦ, и в тълкуванието на Конституционния съд кои са представителните органи на религиозните общности. Искам да поясня, че ние не проверяваме всички духовни хора, а тези, които представляват и са членове на управителните органи. Аз се надявам, че ще надделее разумът и мъдростта. Няма нищо по-важно хората да бъдат информирани и духовенството да бъде осветлено".

Костадинов уточни, че ако списъкът все пак бъде предоставен от БПЦ, комисията ще може до края на януари да излезе с първите решения.

Ако се отворят досиетата вероятно над 50% от членовете на Светия Синод ще се окажат агенти на ДС, коментира пък бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев пред TV7. Според него държавата е в дълг към миряните затова, че все още не са осветени духовниците.
"Когато се създаде комисията, първият списък, който изготвихме и изпратихме, беше с духовниците. Никога не получихме отговор дали може да го разгласим. От архивите ясно се вижда кои са агентите, които трябва да са в църквата. Търсени са лоялни към властта фигури да заемат места в църквата", заяви той.

---

Междувременно комисията е внесла в НС отчета за работата си през втората половина на тази година. Обобщената справка за дейността на комисията от април 2007 година до момента сочи, че над 112 000 българи са проверени за агентурно минало, като за 6387 души е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност.