Френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел изразиха твърда увереност, че бъдещето на Гърция е свързано с еврозоната, съобщи Елисейският дворец, цитиран от АП.

Двамата "подчертаха, че повече от всякога е необходимо цялостно да се приложат в действие решенията за осигуряване на стабилност в еврозоната", се казва още в комюникето на френското президентство. Те заявиха още пред гръцкия премиер голямото значение, което се отдава на стриктното и ефективно прилагане на програмата за съживяване на гръцката икономика, подкрепяна от страните от еврозоната и Международния валутен фонд. От него зависят и следващите траншове от финансирането по програмата.

По време на тристранния телефонен разговор гръцкият премиер Георгиос Папандреу увери Саркози и Меркел, че Атина изпълнява всички поети задължения за преодоляване на кризата, отбелязва ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.

Коментарите на политиците трябваше да успокоят пазарите след последните седмици на хаотична търговия заради страховете за гръцките финанси. Борсите в Европа и САЩ затвориха с ръст вчера.

Опасенията, че Гърция се движи бързо към обявяване в неплатежоспособност, и идеята, че тя потенциално трябва да напусне еврозоната и да върне собствената си валута, тревожеха от дни пазарите, не само в еврозоната, но и в целия свят.

Целта на видеоконференцията с участието на Саркози, Меркел и Папандреу бе да бъдат успокоени пазарите и да бъде овладяна кризата след засилилите се опасения за фалит на Гърция. Вчера дори пазарите оцениха вероятността от неплатежоспобност на страната през следващите 5 години на 98% и така й дадоха само 2% шанс.

Пазарите приеха положително изразената подкрепа за Гърция и индексите на Уолстрийт регистрираха ръст.

Междувременно председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу съобщи, че Брюксел ще издава общи еврооблигации в опит да удържи последствията от дълговата криза в еврозоната.


Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер отрече да е давал идея за свалянето наполовина на знамената на държавите в еврозоната с големи дългове, след като беше подложен на остри критики.
"Идеите, изразени от мен в наскорошно интервю, бяха нетрадиционни, а тази по повод знамената - признавам - може би, подвеждаща", допълва комисарят.
Той посочва, че не е предложил или подкрепил подобна идея, а е говорил за възможности, които "са в обращение".
Йотингер не уточнява в изявлението си на какви нива и в какъв формат е била обсъждана възможността знамената на тези държави, издигнати пред европейските институции, да бъдат свалени наполовина.