Евростат преразгледа към повишение бюджетния дефицит на Гърция за 2009 година от 13,6 на сто до 15,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Европейската статистическа служба преразгледа към повишение и изчисленията за държавния дълг на Атина от 115,1 на сто до 126,8 на сто от БВП, предадоха Асошиейтед прес и Франс прес, цитирани от БТА.

По-високите цифри показват, че е възможно Гърция да не успее да постигне целта си да намали дефицита си до 8,1 на сто от БВП до края на тази година, отбелязва АП.

Именно разкритията за бюджетния дефицит на Гърция през 2009 г. предизвикаха криза на недоверие на финансовите пазари, която принуди страната през пролетта да прибегне до помощта на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

За цялата 2009 г. Гърция е с най-голям дефицит в ЕС, следвана от Ирландия (14,4 на сто от БВП), Великобритания (11,4 на сто), Испания (11,1 на сто), Латвия (10,2 на сто) и Португалия (9,3 на сто).

На този фон гръцкият премиер Георгиос Папандреу поиска централизирано кредитиране за страните от еврозоната, като за целта смята да предложи да бъдат емитирани еврооблигации от Европейската централна банка с мотива, че кризата е много по-голяма, отколкото са показвали първоначалните прогнози, съобщава гръцкият сайт Ин нюз.
Папандреу ще обсъди идеята с френския президент Никола Саркози в Париж, където се намира за участие в среща на Социалистическия интернационал, а в края на седмицата ще разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и с британския си колега Дейвид Камерън. Германия е противник на идеята за съвместно задлъжняване на страните в еврозоната.

Папандреу дори отиде по-далеч, като обвини Германия за влошаването на ситуацията в Ирландия и в Португалия, която пострада косвено заради опасенията от разширяване на кризата. В реч днес пък германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че ако фалира еврозоната, ще фалира цяла Европа.

Късно вечерта Папандреу изключи възможността за преструктуриране на дълга на своята, съобщи АФП, цитирана от БГНЕС. В интервю за френския всекидневник "Фигаро" по време на посещението в Париж, той заяви: "Не може да става дума за този сценарий. Това би било катастрофа за гръцките граждани, като се имат предвид жертвите, които те правят".
Според него такъв сценарий би бил и "катастрофа за доверието към Европа и еврото". "Ние продължаваме в същата посока. Вече опровергахме всички, които твърдяха, че Гърция не може да сложи ред в сметките си", увери той.

Междувременно продължават спекулациите около това дали Ирландия ще поиска спасителна помощ от ЕС и МВФ. Ирландия потвърди, че поддържа редовен контакт с останалите правителства от ЕС по стратегията си за справяне с дълговата криза, но продължи да отрича информациите, че преговаря за спасителен пакет от европейския фонд за страни в затруднено финансово положение, предаде Асошиейтед прес. Финансовият министър Брайън Ленихън ще отпътува за Брюксел утре за преговори с другите финансови министри на ЕС.

Европейската комисия също отрече да се водят преговори за спасяване на Ирландия. „Да, ние поддържаме тесен контакт с ирландските власти. Да, има опасения в еврозоната за финансовата й стабилност като цяло”, заяви говорителят на ЕК Амадеу Алтафай Тардио. ЕЦБ също заяви готовност да отпусне средства, ако това бъде поискано.
Според различни неофициални източници страната ще поиска от 45 млрд. евро до 110 млрд. евро.

Новината е актуализирана в 22,30 ч.