БТА
Никой не знае къде са стотици деца бежанци без придружител
Омбудсманът Мая Манолова ще сезира ДАНС заради данни, че от България се изнасят деца бежанци, които са без придружител у нас.
Децата-бежанци в България, които не са придружени, са около 150. Данните са от миналата седмица. Броят им се променя постоянно, а установяването им е много трудно, каза Манолова по време на дискусия по темата, предаде БТА.
В центъра за бежанци в столичния кв. "Военна рампа" за няколко месеца са регистирани над 500 деца. Оказало се, че до август почти всички от тях са напуснали центъра и никой не знае къде са.
От началото на 2016 през страната ни са минали над 2300 деца, които са били без придружител. В повечето случаи, след като бъдат заловени, на децата им предлагат да подпишат декларация и да бъдат настанени в центрове.
Омбудсманът каза, че това е на ръба на закона, защото в него е записано, че те трябва да са в места със специални условия за малолетни и непълнолетни, а такива няма. В повечето случаи ги настаняват в отделни стаи, а след това спят в общи помещения с други чужденци.
При срещите си с такива деца Манолова разбрала, че те чакали каналджии, които да ги заведат до Западна Европа.
Затова, според омбудсмана, установяването на произхода на децата трябва да се прави на максимално ранен етап, да има база данни за всички такива деца, както и да бъдат настанявани в подходящи условия.
Важно е да бъдат информирани за правата им и всички рискове, които крие незаконното минаване на границата.
Представителството на непридружените лица е изключително важно, заяви Манолова.
Отношение трябва да има и местната власт. Защото именно според закона задължението е вменено на кметовете, а това не е добра практика. Всеки кмет действа по различен начин, коментира омбудсманът.
Например кмет на столичен район е определил куриер на общината да бъде представително лице. Той обаче напуснал, защото трябвало да се подпише за тежка медицинска интервенция на едно от децата.
Да има специални помещения за деца-бежанци, които са без придружител, както и психолог на разположение 24 часа. За това се обяви по време на дискусията Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки в България.
Тревожен е фактът, че не е ясно какво се случва с тези деца, които изчезват - може да са жертва на трафик на органи, да станат жертви на схеми за проституция, каза Ауанис.
От фондация "Център за правна помощ - Глас в България" смятат за необходимо създаването на алтернативни домове от отворен тип за настаняване на непридружени непълнолетни чужди граждани, подлежащи на депортация. Смятат за нужно и да им се осигури правна помощ и социален работник при взимане на решение за тяхното настаняване.
Тенденцията за произволно и продължително задържане на граждани от трети страни в домовете за временно настаняване към МВР в Бусманци и Любимец е основният проблем, идентифициран в рамките на изследване, проведено от фондацията.
Страната се нуждае от ревизия на законите и практиките при задържане на мигрантите в такива центрове, констатират експертите.
По данни на МВР много малка част от чужденците реално биват връщани в страните им на произход. Понякога извеждането не може да бъде осъществено, тъй като консулствата отказват да издават документи или пък в страната има въоръжен конфликт, но задържането в тези домове става незаконно.
През 2015 година броят на задържаните лица у нас е 30 548, като най-много са от Сирия - 39 процента, Афганистан - 33 процента, и Ирак - 24 процента, показва проучването.
АНКЕТА: Да създаде ли България център за регистрация на бежанци?
В центъра за бежанци в столичния кв. "Военна рампа" за няколко месеца са регистирани над 500 деца. Оказало се, че до август почти всички от тях са напуснали центъра и никой не знае къде са.
От началото на 2016 през страната ни са минали над 2300 деца, които са били без придружител. В повечето случаи, след като бъдат заловени, на децата им предлагат да подпишат декларация и да бъдат настанени в центрове.
Омбудсманът каза, че това е на ръба на закона, защото в него е записано, че те трябва да са в места със специални условия за малолетни и непълнолетни, а такива няма. В повечето случаи ги настаняват в отделни стаи, а след това спят в общи помещения с други чужденци.
При срещите си с такива деца Манолова разбрала, че те чакали каналджии, които да ги заведат до Западна Европа.
Затова, според омбудсмана, установяването на произхода на децата трябва да се прави на максимално ранен етап, да има база данни за всички такива деца, както и да бъдат настанявани в подходящи условия.
Важно е да бъдат информирани за правата им и всички рискове, които крие незаконното минаване на границата.
Представителството на непридружените лица е изключително важно, заяви Манолова.
Отношение трябва да има и местната власт. Защото именно според закона задължението е вменено на кметовете, а това не е добра практика. Всеки кмет действа по различен начин, коментира омбудсманът.
Например кмет на столичен район е определил куриер на общината да бъде представително лице. Той обаче напуснал, защото трябвало да се подпише за тежка медицинска интервенция на едно от децата.
Да има специални помещения за деца-бежанци, които са без придружител, както и психолог на разположение 24 часа. За това се обяви по време на дискусията Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки в България.
Тревожен е фактът, че не е ясно какво се случва с тези деца, които изчезват - може да са жертва на трафик на органи, да станат жертви на схеми за проституция, каза Ауанис.
От фондация "Център за правна помощ - Глас в България" смятат за необходимо създаването на алтернативни домове от отворен тип за настаняване на непридружени непълнолетни чужди граждани, подлежащи на депортация. Смятат за нужно и да им се осигури правна помощ и социален работник при взимане на решение за тяхното настаняване.
Тенденцията за произволно и продължително задържане на граждани от трети страни в домовете за временно настаняване към МВР в Бусманци и Любимец е основният проблем, идентифициран в рамките на изследване, проведено от фондацията.
Страната се нуждае от ревизия на законите и практиките при задържане на мигрантите в такива центрове, констатират експертите.
По данни на МВР много малка част от чужденците реално биват връщани в страните им на произход. Понякога извеждането не може да бъде осъществено, тъй като консулствата отказват да издават документи или пък в страната има въоръжен конфликт, но задържането в тези домове става незаконно.
През 2015 година броят на задържаните лица у нас е 30 548, като най-много са от Сирия - 39 процента, Афганистан - 33 процента, и Ирак - 24 процента, показва проучването.
АНКЕТА: Да създаде ли България център за регистрация на бежанци?