Дълговете от 7,3 милиона евро са се натрупали поради факта, че през миналата година българската страна не била правила никакви плащания по проекта и на практика е замразила участието си в него, информира електронното издание Вести.ру, цитирано от БТА.

Пътищата за връщане към нормалното функциониране на проектната компания "Транс-Болкан пайплайн" (Trans-Balkan Pipeline) - собственик на бъдещия петролопровод бяха обсъдени вчера в Рим, допълва руското издание. Задължения по проекта има и Гърция, друг участник в проекта. Атина дължи 1,269 милиона евро.

На заседанието на наблюдателния съвет вчера в Рим гръцката страна прие да поеме изцяло ДДС по проекта. Ако до 1 май гърците не могат да платят в пълен обем ДДС, то сумата ще бъде разпределена между всички участници в проекта или по 350 000 евро за всеки.

Решено бе и да се минимизират разходите по проекта - да се намали персоналът и плащаните аренди. Следващото заседание на наблюдателния съвет е насрочено за 2 юни. Според Барков, ако българската страна не плати дължимите суми и не одобри оценката на въздействието върху околната среда, то ще бъде взето решение компанията да мине на "спящ режим".
Това на практика това означава, че тя ще остане с един офис в Амстердам и с един служител.
Барков, допълни, цитиран от Вести.ру, че на вчерашното заседание България изразила подкрепата си по екологичните стандарти.
"Като цяло българската страна имаше положително поведение на срещата. Имаше усещане за подобряване на позициите им", допълва Барков.

Според плановете петролопроводът "Бургас-Александруполис" трябва да мине по територията на България и Гърция и да позволи да бъдат намалени обемите, транспортирани през проливите Босфора и Дарданелите.
Проектната мощност на петролопровода е около 35 милиона тона годишно с възможност да се увеличи до 50 милиона по трасе с дължина 300 километра. Стойността на строителството му се оценяваше досега на около 1 милиарда евро, припомня Интерфакс, цитирана от БТА.