В момента партиите у нас преимуществено правят PR, политическо позициониране, опаковка или разполагане спрямо наличните предпочитания на хората. През това време управлението е ден за ден. Това твърди в интервю за Дир.бг социологът от "Галъп" Първан Симеонов.  

- Днес отново имаше напрежение в Народното събрание, отново между БСП и ГЕРБ, отстранен бе зам.-председателят на парламента от БСП Валери Жаблянов след известните две изречения за Народния съд, които се появиха в декларацията за Луковмарш. Как бихте коментирали?

- Абсолютно нищо ново, ярко противопоставяне между управляващи и опозиция. Това е нещо, което зацикли, ние го гледаме вече една година и повече. Това е поведението на БСП от месец, месец и половина насам, тя като че ли се връща при себе си и говори за теми като Народен съд, комунизъм, Истанбулската конвенция. Такива по-консервативни, по-исторически, по-произточни теми, а не прозападни.

Третото, което трябва да се отбележи е, че Жаблянов донякъде, като че ли е малко жертва на вътрешна интрига или поне така изглеждаше отстрани. Като че ли го изтикаха малко напред да понесе отговорността от собствената му партия. Разбира се, Цветан Цветанов със своите изказвания реши да умножи тази интрига. Това са изводите на първо четене.

С това поведение БСП втвърдява своите, но не съм много сигурен дали може да печели много нови избиратели. Всъщност големият проблем на БСП е намирането на периферия.

Вероятно заради Истанбулската конвенция е застрашена и позицията на ГЕРБ. Три-четири седмици ГЕРБ бе в изключително непривична роля. ГЕРБ не просто бе неволен защитник на нещо, което е изключително непопулярно сред българите, ние още преди три седмици показахме, че съотношението е 3:1 против конвенцията, но и за пръв път ГЕРБ се раздели, зазвуча на два гласа. ГЕРБ звучи на два гласа само, когато играе - единият глас на лошото ченге Цветанов, другият глас Борисов - доброто ченге. Но тук нямаше игра, консервативната част от ГЕРБ автентично каза "не" на тази конвенция, а по-технократската част от партията като че ли проспа потенциалните дефекти. Аз такова нещо не бях виждал от много време насам, защото стана от нищо - нещо.

Дали дистанцията ГЕРБ - БСП ще намалява? Такова нещо се вижда в нашите редовни изследвания, но не бива да бързаме да ги интерпретираме много, защото трябва да се види дали е устойчива тенденция.

Във всеки случай с Истанбулската конвенция БСП получи страхотен подарък - невероятно добра "топка". И на всичко отгоре записа две точки, защото каза "спрете конвенцията" и управляващите спряха конвенцията. Почти успя да вземе темата на патриотите. Даже патриотите се опитаха накрая да си я върнат като Красимир Каракачанов каза - референдум. Защото идеята на БСП за референдум не беше особено приятна за управляващите, особено в последните два месеца БСП е двигателят на изключително популярната теза. Страхотна игра на политическо позициониране по тази конвенция. БСП сега получи бонус. Но по принцип такива теми консервативни, леви, произточни, те помагат да преодоляваш вътрешните опозиционни линии и да ставаш вътрешно стегнат, но не ти помагат да печелиш външни гласове. БСП веднъж вече се опари от това - изборите от май 2017 г. точно когато заговори столетницата какво ни отне демокрацията, хората си казаха "как ли не, ГЕРБ е по-малкото зло".
Така, че когато веднъж си се парил от това, трябва да си много внимателен. Ето това прави отново БСП и влиза в тези теми, които наскоро доведоха до неудачи.

- Добре, не са ли това повече PR акции и не се ли оказва, че PR акциите печелят, а не политиките, които липсват?

- Точно това казвам. По Истанбулската конвенция ясно се видя, че партиите търсят политическо позициониране чрез опаковката, имиджа. Никой не е чел тази конвенция. Много косвена е връзката с всички тези теми, които й приписаха. Но това окончателно показва онова, за което си говорим напоследък - постистина - имиджът е по-важен от факта. Е, в България имаме лаборатория за постистина. В момента партиите у нас преимуществено правят PR, политическо позициониране, опаковка или разполагане спрямо наличните предпочитания на хората. През това време управлението е ден за ден. Това се случва и от управляващи, и от опозиция, от всички. Едни такива псевдотеми се вдигат - конвенцията беше една от тях, сега взаимните декларации - едните привиждат фашизъм, другите привиждат комунизъм. Фарсово повторение на историята.

Малко ми е смешно да гледам как ГЕРБ заклеймяват комунизма с един патос, който аз си спомням като малък от 90-те години. Ама тогава някак си имаше смисъл. БСП пък си позволиха да кажат това за Народния съд, което тогава не си позволяваха да изрекат, защото бяха в много неудобната ситуация да си посипват главата с пепел и да признават историческа вина. Сега БСП някак си имат дързост, много бързо сметнаха, че нещата, които дълги години бяха табу са позволени.
Да, някои от тях са позволени, да, позволено е да оспорваш европейското, позволено е да се съмняваш в Запада, това само до преди няколко години беше немислимо, защото вече самият Запад се съмнява в себе си. Да, позволено е да отчиташ нарасналата роля на Китай и на Русия. Но все пак има някои неща, които идват като пресоляване на манджата и това с Народния съд беше пресоляване.

Всички тези неща идват, заради това че партиите действат по логиката на политическия фанфар. Те искат да видят какви са предпочитанията на хората и да ги задоволят, а не да ги създадат, да ги поведат, да ги моделират. Това е политически маркетинг, не е политика.

- Каква е Вашата прогноза ще има ли сериозни трусове в държавата или ще продължат PR-акциите?

- PR-акциите помагат за много сериозно нагнетяване на напрежение. Точно по време на европредседателството PR-акциите са под лупа, защото нали сме на витрина. Ето например, сега излезе на Запад, че България е напуснала конвенция за насилието над жени. И то председателстващата ЕС държава, домакин на европейския политически процес, не е шега работа. PR-ът точно сега значи, защото сега ни гледат чужденците.

Но да погледнем по-мащабните механизми - първо икономиката расте и това се усеща от хората. Няма голямо желание за предсрочни парламентарни избори. Защо? Защото някак си ГЕРБ и БСП, зацикляйки окончателно, оставиха българите с идеята, че си бягат успоредно и търчат по стадиона, поддържат една постоянна дистанция и така обиколка, след обиколка.

Но във всеки случай БСП не е направила много, за да изглежда като алтернативата. Да накара много хора да кажат "вече БСП ми е по-приемлива". Самозатваряйки се в последния един месец в тези свои теми още пък по-малко го прави. Т.е. една от причините да не витае някакво усещане за предсрочни избори е, че няма очертала се алтернатива.

Обикновено българите търсят алтернативата в някой нов, и аз виждам, че Слави Трифонов нещо се кани да се накани, но там е малко мъгляво. Единствената алтернатива, която някак си се очертава пълнокръвна това е президентът Радев. Той несъмнено е избран да бъде коректив и за момента го играе коректив. Но и той  също провежда доста опасна игра, защото, критикувайки управлението, ще загубиш половината общество. Тогава как ще си обединител и ще имаш висок рейтинг? Няма обективни условия за бързи, нови избори. Но може да се намерят някакви субективни - нечии не толкова здрави нерви или пък нечии политически инженеринг. Нека не забравяме, че така наречената "дясна градска десница" също се активира много в последните един - два месеца. Тя не, че може да събори правителството, но може да нагнети още напрежение, защото те са креативни хора, въпреки че не са в парламента.

Поне до края на председателството тезата нови избори не е невъзможна, но не ми изглежда много вероятна. 

- А не прекалява ли президентът с изказванията си? Не минава ли границата на обединител? 

- На ръба е, даже може би малко зад него. Защото той какво прави? Той вижда много ясно, че има две опозиции в страната - едната червена и консервативна и една либералите по улиците и социалните мрежи, които много се активират. Например Кошлуков, Пирин, лъвчетата, бели книги за медийната свобода, анти Пеевски, това е техният репертоар. Обаче много гласовити станаха напоследък. Плюс това са единствените либерали по терена. Всички партии в момента се кълнат в консервативни ценности, спират Истанбулската конвенция и т.н. Докато тези са либерали и останаха малко, но отчетливо по терена.

И тези две опозиции Радев се опита да ги обедини и да говори и на двата езика. В един и същи ден той казва - "спирайте конвенцията" и "спирам закона за застрояване на морето". Т.е. хем е от БСП, хем е от синьо-зелената част.

Това е опасна игра, защото ти се конституираш като главния опозиционер на републиката, а трябва да си президент и да обединяваш. В същото време обаче, той за това беше избран, като протест срещу статуквото. Той изпълнява обществената поръчка, която го е довела на власт. Ако има нещо опасно и прекалено, то е, че като че ли много рано "хвана бика за рогата". Никой не нарушаваше това табу да сложиш Борисов и Пеевски в едно изречение. Това е нещо от което Борисов явно се плаши и това е основният висящ въпрос към него от години "кого виждаш ти в огледалото?".

Е, президентът, след като го е казал това нещо, рубиконът е преминат, нов етап. Драмата е обаче, че президентът има още цели четири години управление и ще изтърпи целия бой от всички партийни войници на ГЕРБ и около тях. Е, тук е опасността, защото за тези четири години могат да му смъкнат рейтинга много сериозно.