Авторът Жан-Франсоа Кромбоа преподава съвременна европейска история и е завършил Брюкселския свободен университет. Той отбелязва, че Европредседателството на България дава повод за осветяване на нашата страна и за оценка на напредъка й от присъединяването към ЕС преди 11 години, предаде БТА.

Кромбоа нарича "достойни за похвала" приоритетите на българското председателство, но изразява опасение, че по тях няма да бъде постигнат значителен напредък. Той допълва, че неизбежно до края на председателството ще има работа около напускането на Великобритания и преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС.

Авторът посочва, че управляващата коалиция в нашата страна включва крайни десни националисти, "отчасти проруски", с расистки и ксенофобски убеждения. Той добавя, че крехкото мнозинство зависи от един глас от тези среди, създаващи постоянна заплаха с небляскавите си идеи.

Кромбоа разказва и за взаимодействието между социалисти и крайната десница, подкрепени от Българската православна църква, в отричането на Истанбулската конвенция с неверните твърдения, че документът узаконява "трети пол".

От гледна точка на състоянието на икономиката в статията се казва, че нашата страна "на хартия" предизвиква завист с данните за ръст и с ниските данъци. Същевременно авторът пише, че България, като най-бедната в ЕС, страда от невиждана в историята "кръвозагуба" заради отпътуването на много млади хора в чужбина. Въпреки че за десетилетие доходите в България се удвоиха, те са под половината от средноевропейските, без да взимаме предвид пенсионерите, които живеят със 78 евро на месец, пише авторът.

По думите му спазването на основните права буди тревога, особено заради медиите, чиято собственост е събрана в ръцете на няколко души "с повече от съмнителна известност".

Българските правителства често пренебрегват изискванията на ЕС за опазването на околната среда, втурват се в бетониране на брега на Черно море и планините, особено Пирин, където се цели развитие на масов и евтин туризъм, подчертава в статията преподавателят.

Кромбоа отчита, че нашата страна и Румъния са влезли в ЕС с много условия, сред които и наблюдението на Европейската комисия над правосъдието. И допълва, че за управляващите у нас в последното десетилетие оставането на България извън Шенген е несправедливост, свързана с нерешителността на някои европейски ръководители да се изправят срещу общественото мнение в техните страни. Той отбелязва, че предложението ЕС да се развива на няколко скорости е било възприето у нас като пореден опит за ново разделение между държавите в Общността.