Защото тя се е почувствала обидена, отговаря журналистът.
"И аз се чувствам обиден от нея да ми праща лук. В края на краищата, аз съм ял хляб и лук много години. И сме били най-бедното семейство, и сме живели пет човека в две стаи. Но не съм пращал на никой тогава лук и хляб. Още повече, че при положение, че положих толкова усилия за този завод, който 22 години изобщо не е реформиран – откъде-накъде? И на снимката, която е във вестниците - няколко пръстени, златни. Майка ми никога не е имала златни пръстени, нито аз съм имал златни пръстени. Откъде-накъде ще ми праща лук?! Че не осигурихме 1 милион преди Нова година за коледните и новогодишни празници, за да могат да си посрещнат нуждите? 1 милион просто го дадохме. Точно като социални пари. 6 милиона дадохме преди няколко месеца. Просто директорът е взел поръчки или взел материали, затова не са стигнали за заплати", казва Борисов, цитиран от "Фокус".

"Не сме спрели да работим с министър Добрев по тази тема, не сме спрели тези дни. И там в момента трябва да се съкратят N брой служители (900 според оздравителен план - б.р.), защото са 3100. А те произвеждат патрони, гранатомети – неща, които на времето, в Студената война, да я наречем, Желязната завеса като е била, армията е била огромна. Непрекъснато учения, стрелби, войни. Сега, за да намериш поръчки, трябва да намериш там, където воюват. Все по-трудно се намират пазари за това оръжие", обяснява премиерът, на което Коритаров дава примери с Мали и Сирия.

"Е, ама там участват французите и те сигурно си имат заводи да си ги произвеждат. Хиляди пъти съм се извинявал. Когато съм счел нещо за грешка, в случая тази жена би трябвало да каже „Благодаря на г-н Борисов, че даде този един милион…” Т.е. „помогна”, защото не съм дал мои пари, но държавата осигури този милион и сега преструктурираме този завод, вие видяхте, че няма нито един желаещ да го купи, защото колективният трудов договор е такъв, че с 3100 души никой няма да го купи, а в същото време, по времето на социализма това китно българско място като природа – Сопот, Карлово, целият регион – хората са се събрали да работят в този завод, затова ние този месец ще работим максимално и се надяваме, че ще осигурим и допълнителни поръчки, ще преструктурираме завода и ще бъде приватизиран", продължава Борисов.

Няма ли опция държавата отново да си влезе във функции и заводът да работи като държавен със съответната стратегия, пита журналистът.
"За какво? Да правиме пушки и патрони? За какво държавата да го прави?", пита на свой ред премиерът.
Пушки и патрони, нали се твърдеше, че оръжейната ни промишленост е била на супер световно ниво, отговаря му Коритаров.
"Кога? Преди десетилетия... Сега пазарите са стеснени. Навремето е имало Варшавски договор и всяка една държава е правила – едни танкове, едни патрони, други гранатомети и правителствата са изсипвали огромни пари във военно-промишления комплекс. Сега ние за кое да дадем – за майчински повече, за пенсии, магистрали, екология, музеи, опери, за какво? Или да извадим една дотация, да дадеме, да произведеме и да си сложиме на склад гранатомети? Сега, стига с този социализъм, трябва всяко едно предприятие да има бизнес план и да защити своя бизнес план. Аз ги разбирам хората там и затова полагам огромни усилия", коментира ситуацията Бойко Борисов.

Той продължава с думите, че "ние имаме огромно количество военни заводи, а няма този пазар и въпреки всичко ние тези 3 години направихме добри договори, с много държави оръжейните ни предприятия работят много добре и аз съм оптимист, че след оптимизиране на състава и този завод ще съумее да влезе в приватизация и да заработи пак".

Премиерът изрази съжаление, че работниците от ВМЗ-Сопот изнемогват, "но грешката е заложена много десетилетия преди това и последните 20 години там нищо не е направено".

---

"Аз и не очаквам неговото извинение (на Бойко Борисов - бел.ред.), не искам, не съм го направила за това. Аз искам неговата човечност - да обърне внимание за региона, в който оставя две общини без средства и препитание", коментира междувременно пред БГНЕС Даниела Генкова от ВМЗ Сопот, която изпрати на премиера лук.
"Не съм го направила, за да стана герой – това съм го направила за народа, който от 20 г. мизерства. Искам хората да живеят достойно и да получават достойни заплати!", каза жената. Тя ще носи пръстени още седмица, след което  ще ги продаде, за да плати сметки.
Сред пръстените е и венчалната й халка - спомен от починалия й съпруг, който също работил във ВМЗ. "Аз си продавам спомените, спомените, в които аз съм живяла в миналото", каза Генкова.

Каква да е съдбата на ВМЗ - Анкета

Вижте снимки от ВМЗ "Сопот"