Вложител в КТБ осъди БНБ за 1800 лв., второ обвинение по делото "Йончева"

50 000 лв. гаранция за бивш директор на фалиралата банка

Снимка: BulFoto

Вложител в КТБ осъди БНБ за 1800 лв., второ обвинение по делото "Йончева"

50 000 лв. гаранция за бивш директор на фалиралата банка

16:48 | 29 януари 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 160 13416 Снимка: BulFoto

Вложителят във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Николай Кантарев, заради чието дело срещу Българската народна банка (БНБ) беше сезиран Съдът на Европейския съюз, я е осъдил да му плати 1835,72 лева, съобщи Лекс.бг.

Аферата КТБ

Административният съд във Варна прие, че БНБ е нарушила правото на ЕС, като е забавила решението за обявяване на депозитите в КТБ за неналични. То пък доведе до това, че изплащането на гарантираните влогове започна едва на 4 декември 2014 г. Според съда депозантите е трябвало да започнат да получават парите си от Фонда за гарантиране на влоговете в банките още на 25 юли 2014 г.

Съдията по делото Искрена Димитрова приема, че забавянето на БНБ в разрез с правото на ЕС е продължило от 25 юли 2014 г. до 6 ноември 2014 г., когато беше отнет лицензът на КТБ и реално беше задвижена процедурата по изплащане на гарантираните депозити. Обезщетението, което се присъжда на Кантарев, всъщност е разликата между законната лихва за забава за този период и начислената по влога му.

Въпросът дали БНБ носи отговорност за това кога хората с гарантирани депозити започнаха да си получават парите е в основата на делото. Спорът възникна, тъй като в българското законодателство, действало през 2014 г., изплащането на парите е обвързано с отнемането на лиценза на банката, в случая КТБ. Като е предвидено, че лицензът се отнема в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособност. (Лицензът на КТБ беше отнет на 6 ноември 2014 г. - почти 5 месеца след като банката затвори и беше поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. В последствие съдът при делото за несъстоятелност определи като начална дата на неплатежоспосбността именно 20 юни 2014 г.).

Директива 94/19/ЕО обаче регламентира друго. Тя предвижда, че компетентните орани в държавата трябва да установят неналичност на депозитите. Като посочва, че неналичен е депозит, "който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи".

Като в директивата изрично е записано: "Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми".

За да се произнесе по иска на Кантарев, съдия Димитрова се обърна към Съда на Европейския съюз в Люксембург със серия от въпроси. Те бяха свързани на първо място с празнотата в българското законодателство за това по кой ред гражданите и фирмите могат да съдят държавата за вреди, причинени им от нарушаване на правото на ЕС. Заради противоречията в практиката дали тези дела трябва да се водят по Закона за отговорността на държавата и общините за реди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има висящо тълкувателно дело на двете върховни съдилища. Съдът в Люксембург не отговори категорично дали ЗОДОВ, или ЗЗД е подходящ, но даде насоки на АдмС-Варна как да избере.

Съдът на ЕС обаче беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО. И заяви в решението си, че правилата ѝ "не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".

Бивш шеф в КТБ с второ обвинение покрай Елена Йончева

Междувременно изпълнителният директор на КТБ Александър Панталеев получи второ обвинение. Специализираната прокуратура го обвини в присвояване в особено големи размери за отпуснат кредит. Обвинението е повдигнато по делото на Елена Йончева за пране на пари, съобщи bTV.

Виж още Елена Йончева обжалва паричната гаранция от 20 000 лева

Според магистратите Панталеев е действал в съучастие с другия изпълнителен директор на фалиралата банка - Георги Христов, който още не е получил обвинението си. Двамата вече са подсъдими по мегаделото за КТБ.

Спецпрокуратурата твърди, че Панталеев е бил подбуден от Цветан Василев, за да отпуснат на Йончева 25 милиона евро.

Наложената мярка за неотклонение на Панталеев е 50 000 лева, но ще бъде обжалвана.