Главният прокурор Сотир Цацаров излезе със становище във връзка с писмо на Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет (ВадС) до него, Народното събрание, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и Висшия съдебен съвет. Писмото на ВадС е заради претърсване в дружеството "Карадалиев и партньори" и в жилищата, регистрирани като кантори, на съдружници в него.

Ето какво още се казва в позицията на главния прокурор:

На 10.01.2019 г., по инициатива на ръководството на прокуратурата, бе проведена среща на главния прокурор с г-жа Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет и и г-н Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също г-н Иван Гешев, заместник на главния прокурор, и г-жа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел "Специализиран" във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 г., както и писмо на адвокати /"Фейсбук общност на българските адвокати"/ от 28.12.2018 г. Ръководството на адвокатурата бе запознато подробно /вкл. и с предоставяне на писмени доклади от извършени проверки/ с проведените действия по разследването по конкретно досъдебно производство, за които бяха отправени публично твърдения за допуснати от прокурори нарушения на Закона за адвокатурата, свързани с нарушаване на неприкосновеността на адвокатски книжа и кореспонденция. Изрично бе подчертано, че по това досъдебно производство, след постъпила на 18.12.2018 г. справка от ДАНС, обосноваваща необходимост от спешни действия, още на 19.12.2018 г. са били извършени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при условията на неотложност. Протоколите впоследствие са били одобрени от съда, по предвидения в НПК ред. Въпреки наличието на същата неотложност и по отношение на помещения, ползвани от три лица, упражняващи адвокатска професия, само за тях са поискани и получени предварително разрешения от съда за претърсване и изземване. В исканията до съда е отразено подробно качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не представляват адвокатски книжа, нито кореспонденция между адвокат и негови клиенти. Така претърсвания в тези помещения са извършени след получено разрешение от съд за това, издадено при спазване на разпоредбите на НПК.

Главният прокурор напълно подкрепя застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 г. позиция, че разпоредбите на Закона за адвокатурата следва да се спазват стриктно, за да се гарантира правото на всеки български адвокат свободно и независимо да упражнява своята професия. Недопустими са каквито и да е нарушения на правата на адвоката по чл. 34 и чл. 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски книжа и кореспонденция и разговори с клиент; забрана за разпит на адвокат за фактите, съдържащи се в тази кореспонденция и тези разговори и всичко, узнато във връзка с осъществяваната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.

В същото време, тези разпоредби не създават имунитет срещу наказателно преследване за престъпления, извършени от лице, упражняващо адвокатска професия. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят лична престъпна дейност и не са свързани с професионалната дейност като адвокат и с отношенията адвокат - клиент. Колкото е недопустимо да се нарушават професионалните права на адвокати, толкова е недопустимо адвокатски кантори да се ползват за съхраняване на документи /които не са книжа на адвоката/ на други лица, с цел укриването им от разследващите органи и представянето им като кореспонденция между адвокат и клиент или адвокатски книжа.

Ръководството на прокуратурата изразява подкрепа за намерението на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в действащото законодателство, които да създадат допълнителни гаранции за професионалните права на адвокатите. Такива промени са нужни и по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители.

Съобразно правомощията си по Закона за съдебната власт, главният прокурор е възложил изготвянето на проект на акт за методическо ръководство /инструкция/ за действията, които могат да се извършват от органите на досъдебното производство спрямо адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители. Целта е създаването на ясни правила, в пълно съответствие с разпоредбите на НПК, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители, както и практиката на ЕСПЧ. Проектът за този вътрешен акт ще бъде представен на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за предварително становище и обсъждане.

На 18 януари Висшият адвокатски съвет е изпратил писмо до Народното събрание, Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия съдебен съвет. В него се казва:

Висшият адвокатски съвет на заседание от 18.01.2019 г. разгледа данни за извършени процесуални действия спрямо адвокати по повод осъществяваната от тях адвокатска дейност. В тази връзка председателят на Висшия адвокатски съвет проведе среща с Главния прокурор на Република България, на която се обсъдиха въпроси, касаещи извършените спрямо конкретните адвокати действия.

По време на тази среща бе застъпена позиция, че Висшият адвокатски съвет категорично се противопоставя на извършването на действия спрямо адвокатите в нарушение на закона. Същевременно в публичното пространство се направиха изявления от отделни лица, включително от представители на институции, чрез които на обществото се навеждат откровени внушения в изцяло негативен смисъл за адвокатите като професионална общност.

Висшият адвокатски съвет подчертава, че конституционно уреденият статут на адвокатурата предполага всеки български адвокат свободно, независимо и при спазване върховенството на правото да упражнява своята професия именно в интерес на гражданите, а оттам и на обществото като цяло.

В основата на адвокатската професия стои доверието между адвоката и неговия клиент. За да може адвокатът да защитава правата и законните интереси на клиентите си, законът е създал правила, които гарантират висока степен на доверителност на отношенията адвокат - клиент. Законът, като забранява на адвоката да разгласява информация по повод делата на клиента, създава и гаранция, че трети лица, включително държавни органи и институции, не могат да узнаят съдържанието на адвокатските книжа. Поради това и Законът за адвокатурата забранява разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент да се преглеждат, подслушват, записват, както и да бъдат изземвани или копирани.

Тайната на адвокатските книжа е тайна на клиента, който е поверил делата си на адвоката. Да се посегне на института на доверителност в отношенията адвокат - клиент означава да разрушим въобще доверието в адвокатурата, а оттам и в правосъдието като израз на държавността.

Адвокатите са онази част от всяка правна система, които като защитават гражданите, осигуряват не само правилното приложение на закона, но са и основна гаранция за осъществяване на справедлив съдебен процес.

Висшият адвокатски съвет отчита, по повод появилите се напоследък случаи, че правната рамка и създадената практика не гарантират в достатъчна степен неприкосновеността на адвокатските книжа.

Висшият адвокатски съвет ще инициира промени на законодателно ниво, които в най-голяма степен да създадат допълнителни гаранции, че провеждането на процесуално-следствени действия спрямо адвокат ще бъдат извършвани само в изключителни случаи и при строго спазване напроцесуалните правила.

Висшият адвокатски съвет призовава, докато бъдат извършени законодателни промени, разследващите органи при конкретни извършени действия задължително да уведомяват адвокатските съвети, които да посочват адвокати за поемни лица, защото адвокатите познават най-добре спецификата на адвокатската дейност.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Висшият адвокатски съвет се обръща към всички органи, организации и граждани да уважават българската адвокатура и всеки български адвокат, като зачитат правата на адвоката като защитник.Защото адвокатът е този, който защитава Вашите права. И ако професионалните права на адвоката не са гарантирани от закона и зачитани при правоприлагането, всъщност се нарушават правата на всички.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА