Бивш член на Висшия съдебен съвет го съди за 57 000 лева
Румен Боев поискал сумата като обезщетение, но не получил отговор
Бившият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Румен Боев е завел дело срещу Висшия съдебен съвет заради 57 000 лева, съобщи правният сайт "Лекс".
Боев иска кадровият орган да му изплати сумата като обезщетение по новата разпоредба в Закона за съдебната власт - чл. 225, ал. 4, която предвижда допълнителна компенсация при последващо освобождаване от магистратска длъжност. Но тъй като не е получил отговор на молбата си, е завел дело за мълчалив отказ във Върховния административен съд (ВАС).
Тричленен състав на съда обаче отхвърли жалбата му като определението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
Началото
Кариерата на Румен Боев е минала изцяло в съдебната власт. През 1981 г. е започнал като младши прокурор в районната прокуратура в Пловдив, бил е зам.-шеф там, а в от 1986 до 1998 г. е бил последователно военен следовател и военен обвинител. През април 1998 г. става заместник-апелативен прокурор на Пловдив, а от 2009 г. за три години е редови обвинител там.
През 2012 г. е избран за член на Висшия съдебен съвет. Както той, така и много негови колеги тогава се възползваха от правото си да получат еднократните към онзи момент обезщетения за прослужени години (чл. 225, ал. 1 ЗСВ) - до 20 брутни заплати, според стажа, става ясно от имуществените декларации.
След края на мандата му през есента на 2017 г. Румен Боев се върна на работа в апелативната прокуратура в Пловдив, като година по-късно отново стана зам.-шеф. През юли Прокурорската колегия го пенсионира, считано от 8 септември и го отличи с "личен почетен знак златен - първа степен" и 1000 лева награда.
Междувременно в началото на тази година беше променен Законът за съдебната власт и в чл. 225, ал. 4 беше предвидено допълнително обезщетение. Разпоредбата гласи: "При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът от Инспектората на Висшия съдебен съвет получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване".
Позовавайки се на този текст от закона, Боев поиска от ВСС да му изплати допълнително 57 398, 24 лева обезщетение, като същевременно е депозирал жалба във Върховния административен съд.
Казусът в съда
От определението на ВАС става ясно, че Боев е искал от кадровия орган да изпълни чл. 225, ал. 6 от ЗСВ, според който редът и начинът на изчисляване на обезщетенията се определят с решение на Висшия съдебен съвет. Освен това е настоял Прокурорската колегия да констатира възникналото му право на обезщетение по чл. 225, ал. 4 ЗСВ в размер на 57 398, 24 лева. Но и по двете искания не е получил отговор и заради това е завел дело срещу мълчалив отказ както срещу ВСС, така и срещу Прокурорската колегия.
С определение от 11 ноември обаче ВАС обявява жалбата му за недопустима. В частта ѝ срещу ВСС, върховните съдии Росен Василев (председател на състава), Сибила Симеонова (докладчик) и Александър Митрев приемат, че липсва правен интерес. Това е така, защото Пленумът на ВСС вече е приел правила, които са публикувани и на сайта на съвета.
По отношение на частта срещу Прокурорската колегия, съдиите приемат, че липсва годен за обжалване административен акт.
"Проявлението на установената законова презумпция по чл. 58, ал. 1 АПК се осъществява при наличието на елементите от нормативния състав, който включва подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок, т. е. по своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното пред него искане.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет няма правомощия да се произнася по искания за парично обезщетение на магистрати по чл. 225, ал. 4 от ЗСВ", мотивира се ВАС.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.