Баневи осъдиха България в Страсбург, страната им дължи близо 20 хил. евро

Според съда е нарушено правото им на свобода и сигурност, както и презумпцията им за невиновност

Снимка: Булфото

Баневи осъдиха България в Страсбург, страната им дължи близо 20 хил. евро

Според съда е нарушено правото им на свобода и сигурност, както и презумпцията им за невиновност

13:51 | 12 октомври 2021 | Редактор : Радостина Димитрова 51 10943 Снимка: Булфото

Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради изказване на главния прокурор Иван Гешев, съобщи Lex News.

Още по темата

ЕСПЧ постанови да им бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро - 7800 евро за Банев, 6000 евро за съпругата му и 6000 евро за съдебните разноски.

Според съда е нарушено правото им на свобода и сигурност, а при задържането им е нарушен чл. 5, §3 от ЕКПЧ. Нарушена е и презумпцията за невиновност с коментари на Иван Гешев (тогава шеф на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева.

Баневи са с обвинение за участие в организирана престъпна група, като те бяха арестувани в Ница на 26 октомври 2018 г., преди да се качат на самолета за България.

В жалбата на Банев пред съда в Страсбург се твърди, че задържането му по време на разследването е било незаконно и прекалено дълго и че той не е имал ефективно средство на защита срещу това.

Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домашен арест от 19 май 2021 г. и тази мярка продължава и до днес. Следователно задържането му продължава почти 2 години и 9 месеца.

"Тази продължителност на задържането е тревожна", заявява ЕСПЧ и подчертава, че българските власти е трябвало да дадат особено силни аргументи, за да задържат Банев за толкова дълъг период.

Освен това съдът в Страсбург заявява, че след 2 декември 2020 г. националните съдилища не са стъпили на достатъчни относими основания за продължаването на задържането на Банев.

И пише в решението си: "Дори и да има достатъчно елементи, за да се обоснове разумно подозрение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в които той е обвинен, Съдът счита, че мотивите, дадени от съдилищата за вземане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 г., не са "уместни и достатъчни" по отношение на член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията".

В жалбата на Банев е обърнато особено внимание на кадрите, заснети и излъчени от МВР при претърсването и изземването от дома му, както и коментарът за тях, направен от тогавашния зам.-главен прокурор и шеф на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 г. МВР разпространи снимки на луксозния интериор от дома на Баневи, множество лични вещи и бижута, а зам.-главният прокурор каза тогава, че "тези неща са парите на работниците" от предприятията, които Баневи са приватизирали и "обезкостили".

Защитата твърди пред ЕСПЧ, че сами по себе си кадрите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.

"Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан луксозният бит на жалбоподателите. Макар че заснетите от МВР кадри от дома на жалбоподателите са незаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решаващ за тежестта на нарушението на чл. 8 в случая е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава престъпния произход на заснетия лукс, руинирайки личното достойнство и публичния образ на жалбоподателите", се посочва в жалбата до съда.

Съдът в Страсбург коментира изказване на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на пресконференция на 28 октомври 2018 г. И заявява:

"Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното разследване и са дали подробности за предприетите мерки, обвиненията срещу жалбоподателите и въздействието на тяхната дейност върху дружеството. Съдът счита обаче, че думите на двамата прокурори надхвърлят простото предаване на информация за наказателното разследване. По-специално, много леко нюансираният начин, по който те описват версиите, по които са работили следователите, използването на изрази като "престъпна приватизация", "източване" или "обезкостяване" за описване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните много категорични изводи относно фактите, които са предмет на въпросното разследване, предават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, в които са обвинени от прокуратурата. Тези коментари, взети като цяло, следователно подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите".

ИЗБРАНО