Президентът на Сърбия Александър Вучич няма да признае независимостта на Косово, докато е президент на страната. Сръбският лидер каза това в ефира на националната телевизия РТС.
Можете да ме убиете, но това няма да се случи. Ето, казвам на всички англичани и германци - няма. Свалете ме, но няма да направя това. След петнадесет години може да има някой друг президент, но Вучич няма да признае Косово, заявил сръбският президент, цитиран от вестник "Политика" и БТА.
Вучич заявил, че неговата компромисна идея е била отхвърлена, а на въпрос какво е мислил точно под "разграничение" казал, че това означава да се установи справедлива граница между сърби и албанци. Вучич заявил, че Белград се е борил с голяма сила да върне онова, което отдавна е било загубено до голяма степен, но след това била видяна "мощта на великите сили".
Президентът напомнил, че неговата идея за установяване на граници между Косово и централна Сърбия се е провалила. Провали се идеята за установяване на граници между сърби и албанци, която бе справедлива и правилна, казал той.
Сръбският министър на външните работи Ивица Дачич заяви вчера, че всички страни от региона, които са признали косовската независимост, са направили това, за да се сближат със Запада, което е тяхната стратегическа ориентация.
Конкретно за Северна Македония Дачич каза, че е била некоректна към Сърбия, тъй като Сърбия е признала Македония под конституционното й име Република Македония, макар че това е противоречало на стратегическата й ориентация, предполагаща приятелство с Гърция.
Дачич каза това по повод изявление на новоизбрания президент на Северна Македония Стево Пендаровски, че неговата страна е признала Косово "съгласно своята стратегическа ориентация и вземайки предвид и мнението на албанската общност, която е втора по численост в страната".
"Не струва нищо аргументът, че са признали Косово заради албанците. Как може тогава в Черна гора да признаят Косово, когато сърбите там са втора по численост общност? Къде са тук принципите?", каза Дачич.
Диалогът между Косово и Сърбия бе прекратен заради въведените от Прищина 100-процентови мита за внос на сръбски стоки. Дори проведената на 29 април в Берлин среща за Западните Балкани (организирана от Германия и Франция) с участие на лидерите на страните от региона не размрази отношенията им.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}