Виктор Орбан обвини Марк Рюте, че иска да накаже Унгария
Будапеща е категорично против отпускането на евросредства от фонда за възстановяване да се обвърже с върховенството на закона
Унгарският премиер Виктор Орбан обвини своя нидерландски колега Марк Рюте, че иска "да накаже финансово" неговата страна, като настоява получаването на европейски помощи по плана за възстановяване, преговорите по който продължават, да бъде обвързано с върховенството на закона, предаде Франс прес, на която се БТА.
Не знам по каква лична причина нидерландският премиер мрази мен или Унгария, но отправя доста груби нападки и съвсем ясно казва, че понеже Унгария, според него, не зачита върховенство на закона, тя трябва да бъде наказана финансово, заяви Орбан на пресконференция.
Асошиейтед прес съобщи, че Орбан е напуснал сградата на Европейския съвет.
Европейската комисия предложи да се обвърже пряко отпускането на европейска помощ от фонда за възстановяване, за който ЕС се опитва да се договори на среща на високо равнище от петък, с върховенството на закона. Унгария, Полша и Словения са против такова обвързване.
Будапеща смята, че договорите предвиждат други механизми за гарантиране на върховенството на закона. Страната вече е обект на предприета от Европейския парламент процедура по "член 7", която продължава. Съветът на министрите е обсъждал неведнъж ситуацията в Унгария, но няма постигнато решение.
Позицията на Марк Рюте е "неприемлива", заяви Орбан, като посочи, че сегашната процедура все още не е стигнала до заключения за състоянието на върховенството на закона в Унгария. Будапеща увери, че е поискала от Германия, която в момента е ротационен председател, "да гарантира, че съветът на ЕС ще преговаря и ще вземе решение".
"Направете го, моля! Вместо да създавате нов механизъм, довършете това, което вече имаме и което е започнато, вземете решение за Унгария веднага, щом е възможно", призова Орбан. Той посочи, че създаването на нов механизъм ще изисква "седмици на преговори", защото ще се наложи промяна на договорите.
Въпросът за върховенството на закона е един от множество точки, по които има разногласия. Той беше обсъден снощи на вечеря на държавните и правителствени ръководители. Европейски дипломат, цитиран от АФП, съобщи, че Рюте и финландската министър-председателка Сана Марин са защитили предложението за върховенството на закона.
"В крайна сметка не мисля, че тази среща на високо равнище ще се провали заради парите", заяви източникът, посочвайки сблъсъка между Рюте и Орбан като една от основните пречки. "Проблемът е, че тези въпроси са фундаментални и няма да бъдат разрешени просто от втора среща", добави дипломатът.
В какво обвиняват Унгария и Полша
През септември 2018 г. срещу Унгария бе задействана процедура, съгласно член 7 на Договора за Европейския съюз, с която евродепутатите решиха да поискат от Европейския съвет да определи дали съществува реален риск страната да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС. Аргументите бяха за проблеми при функционирането на институции в страната, в това число във връзка с избирателната система, независимостта на съдебната власт и зачитането на правата и свободите на гражданите.
През март същата година ЕП подкрепи искане на Европейската комисия за активиране на предпазния механизъм заради опасения за върховенството на закона в Полша. Повдигнатите въпроси са за разделението на властите, независимостта на съдилищата и защитата на основните свободи в страната.
Каква е процедурата по чл. 7
Предвидени са два механизма - първият е превантивен и се прилага, когато съществува ясен риск от нарушаване на европейските ценности, а вторият е свързан с налагането на санкции, когато вече е възникнало нарушение. Евентуалните санкции не са ясно дефинирани в европейските договори, но могат да включват отнемането от страната нарушителка на правото да гласува в Съвета и Европейския съвет.
И при двата механизма крайното решение се взема от представителите на държавите-членки в Съвета. При превантивния механизъм е необходимо четири пети от страните да гласуват в подкрепа на решение за наличие на риск, а установяването на съществуването на нарушение изисква единодушие между държавните ръководители. И в двата случая засегнатата страна-членка не участва в гласуването.