Турция година след метежа
Проваленият опит за преврат в Турция послужи за укрепване на властта на Ердоган. Неговото правителство афишира годишнината като празненство на демокрацията.
След това самолети на военновъздушните сили бомбардират сградата на парламента в Анкара и по улиците на Истанбул се появяват танкове.
Около 250 души са убити при насилието.
Дванайсет часа по-късно премиерът Бинали Йълдъръм обяви разгрома на пучистите.
Вижте снимки >>>
Според правителството, мрежата на живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен е организирала преврата.
Над 50 000 души са арестувани в рамките на мащабната чистка, предприета от властите след опита за преврат.
След неуспешния пуч Турция въведе режим на извънредно положение, който дава на правителството големи правомощия.
На 5 юли тази година Стокхолмският център на свободата (СЦС) посочи в свой доклад, че превратът в Турция през 2016 г. е инсцениран от самия Ердоган, за да постави под контрол и смаже опозицията.
Турското правителство организира серия от мероприятия за отбелязване на годишнината от опита за преврат.
15 юли, датата на която бе извършен той, бе обявен за Ден на демокрацията и националното единство.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган вчера прочете части от Корана пред гробовете на жертви от опита за преврат. Освен президента, гробовете на загинали турци посети и премиерът Бинали Йълдъръм. Двамата поставиха цветя и се помолиха за душите на убитите в метежа.
Кулминацията на планираните прояви е рано сутринта на 16 юли, когато Ердоган ще държи реч в парламента, за да бъде отбелязан моментът, в който сградата бе атакувана от пучистите. Година по-късно в Турция има големи промени.
Референдум
На 15 април 2017 г. беше проведен конституционен референдум, спечелен с минимална преднина – с 51.4% от привържениците на трансформацията на Турция в президентска република.
Повече от 48% от гласувалите бяха против промяната на политическата система; управляващата Партия на справедливостта не получи подкрепа в големите градове – Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия и т.н.
Конституционните промени ще влязат в сила след изборите през ноември 2019 г., но извънредното положение беше удължено.
Преди дни лидерът на Републиканската народна партия - Кемал Кълъчдаролу, внесе петиция в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, в която оспорва резултатите от референдума.
През април и май 2017 г. нова вълна от арести, най-мащабната досега, помете Турция; беше спрян и достъпът до Уикипедия.
Поход на справедливостта
Народнорепубликанската партия приключи миналата неделя (9 юли) над 400-километров "поход за справедливост" от Анкара до Истанбул, предприет в знак на протест срещу политиката на правителството след опита за преврат, включително масовите чистки и арести в рамките на извънредното положение.
Походът започна, след като опозиционният депутат Енис Бербероглу беше осъден на 25 години затвор за обвинения в шпионаж. Маршът завърши с протест на площад "Малтепе" в Истанбул, в който взеха участие 2 милиона души.
Изолация на режима в Анкара
Европейският парламент (ЕП) поиска прекратяването на преговорите за членството на Турция в ЕС с голямо мнозинство (455 от 750 гласа). За каузата на Турция в ЕС
пречат системните нарушения на правата на човека и съобщението, че турският президент е готов да одобри връщане на смъртното наказание.
В резолюцията на ЕП се настоява и за спиране на предприсъединителните фондове за Турция, които да бъдат пренасочени към гражданското общество и сирийските бежанци.
До резолюцията се стигна, след като най-голямата държава в ЕС – Германия, реши да изтегли войските си от базата "Инджирлик", която има ключова роля в действията срещу "Ислямска държава".
Противопоставяне между Анкара и Вашингтон
Освен обвиненията към САЩ, че покровителстват Фехтуллах Гюлен – "организаторът" на опита за преврат миналата година в Турция, конфликтът между двете страни се разпалва и във връзка с подкрепата на САЩ за сирийските кюрди.
За Ердоган обаче сирийските кюрди с тяхната амбиция за автономия, представляват заплаха за националната сигурност на страната му.