Боряна Димитрова пред Dir.bg: Конфликтът между двете ДПС-та ще крепи кабинета до юни
"Величие", "Възраждане" и МЕЧ си приличат по изразни средства, но са опоненти, защото се борят за монопол върху радикалния електорат, коментира анализаторът
Спешни промени в Изборния кодекс, с които да се отнеме властта на СИК, да се създадат преброителни центрове с компетентни хора и да се прегледа машинното гласуване - това е положителното, което можем да извлечем от частичното касиране на вота от КС, каза социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова в интервю за Dir.bg. Според нея е без значение дали мнозинството има 126 гласа, както беше досега, или 121, както е след преизчислението на резултата, защото управляващата коалиция си остава крехка. Пародоксалното в случая е, че именно противоборството между двете ДПС-та крепи правителството и то ще остане със сигурност до юни месец, когато очакваме конвергентния доклад, е другият извод, направен от анализатора. Ако докладът е положителен, кабинетът "Желязков" ще ни закара до 1 януари 2026 г., прогнозира Боряна Димитрова. "Ако обаче не бъде положителен този доклад, центробежните сили ще бъдат изключително мощни и тогава не се наемам да прогнозирам какво може да се случи. Но при всички случаи кабинетът ще бъде подложен тогава на много сериозен натиск от сили от всякакви посоки, които ще търсят един геополитически реванш", заяви социологът.
Решението на Конституционния съд показа пробойните в изборния процес
Спешно трябва да върнем доверието на гражданите с промени в Изборния кодекс
Голямото напрежение между двете ДПС-та може да се окаже ключът към по-дълготрайния живот на този кабинет
"Величие", "Възраждане" и МЕЧ си приличат, но си съперничат, защото искат монопол върху радикално настроените избиратели
Два сценария за кабинета "Желязков - остава до януари 2026 при положителен доклад, при отрицателен - съдбата му е неясна
Дотогава - имаме и мнозинство, и опозиция с неясна идентичност, оттук - възможности за много комбинации и рекомбинации
- Криза на демокрацията ли, или пък нагледен акт на демокрация в ход наблюдавахме с развръзката от делото за оспорването на вота?
- Може би да определим случилото се вчера със сигурност криза на демокрацията най-напред. Защото се оказа, че недоверието в изборния процес, което наблюдавахме от вчера, се надгради с недоверие в проверката на изборния процес. Това, което се случи през последните няколко дни, с прехвърляне на топката между изключително влиятелни институции, с огромно значение за изборния процес - имам предвид и ЦИК, и "Информационно обслужване", и Конституционния съд, хвърля едно много сериозно съмнение върху това доколко в България изобщо се провеждат едни честни и демократични избори, които да легитимират демокрацията в страната. Така че със сигурност, не просто вчерашният ден, а това, което наблюдавахме през последната седмица, увеличи съмненията на българските граждани, че има не просто нарушения, а цели пробойни в изборния процес. Пробойни такива, че хвърлят съмнение върху легитимността на демократичния ред.
Казах, че можем да го разглеждаме и от втората гледна точна - че все пак има институции, които могат да покажат логическата верига на пробойните. Говоря вече за един по-сериозен анализ на определението на КС, защото там се виждат пробойните в целия изборен процес - от това кои бюлетини се зачитат в СИК за действителни, през промяната на гласовете за една или друга партия, през евентуално надписване - говоря за графологичната експертиза, назначена от КС, която показа попълване на бюлетини, 20-30, от едно лице, и завършим с прословутото изчезване на гласа на хората. Защото тези 7 чувала, които изчезнаха, са реални гласове на хора, отишли да гласуват. И първата стъпка, ако говорим все пак за възможност за преодоляване на тези много дълбоки недъзи, е да се покаже в неговата цялост. Затова казвам, че можем да го разглеждаме и като един пробив в тази тъмнина на изборния процес и оттук нататък не просто да се надяваме, а да има натиск от страна на избирателите и различни граждански организации, да се промени изборният процес много сериозно. Защото тези недъзи със същия кодекс, със същия изборен процес те не само ще повтарят, но и ще се увеличават.
- Казвате, че трябва да върнем загубеното доверие в изборите и резултатите от тях със спешни поправки в Изборния кодекс?
- Абсолютно спешно трябва да го върнем. И то не с козметични поправки, а с много сериозни промени. Тук вече може да се мисли за преброителни центрове, където ще има по-голям брой хора, надяваме се, с по-висока компетентност и равнище на взаимен контрол между партиите. И то не само от двама-трима души от едно населено място, където всички се познават, а наистина един по-голям корпус от хора, които наблюдават изборния процес. Говорим за машинно гласуване, което може да има различни варианти - дали в сегашния, дали с хартиени бюлетини и после тяхното сканиране, но има много възможности, стига да е налице политическа воля да се поправят най-сериозните недъзи, те да се поправят. Но не с пожелателно говорене - "нека да гледат там СИК", а наистина с много сериозни промени. Защото този изборен процес в сегашния му вид е дълбоко компрометиран. И това се потвърждава във всички недъзи, които са посочени в определението на КС.
- Реално КС даде точка по точка в решението си къде да прегледат депутатите изборния кодекс.
- Точно това казвам, да. Затова първата задача е точното описание на недъзите. Правя една скоба - чух тези дни анализатори да казват - "ами, вижте, то така е било през годините, ние свикнахме с това". Вижте, през годините недъзите са се задълбочавали. Опитите за фалшификация, опитите за натиск върху избирателите, за натиск върху изборните комисии - всичко това се увеличава и ние днес не можем просто да кажем "свикнахме", защото не сме свикнали с това състояние, а трябва да търсим радикално решение. Това е една от спешните задачи на парламента, защото степента на стабилност на 51-вото Народно събрание не е особено висока. Едни евентуални предсрочни избори чукат на вратата - след няколко месеца или догодина. И във всички случаи, ако искаме да върнем доверието и в демокрацията, и изборния процес, и в значението на гласа на хората, така че те да отидат да гласуват - това означава много сериозни и радикални промени в сегашния вариант на изборен процес, който беше вече във висока степен изкривен и делегитимиран.
- Няколко институции се изпокараха публично, а проблемът не тръгва ли именно от СИК, от състава им, подменян в 12 без 5, именно оттам вероятно потеглиха и празните чували? От текстовете за СИК ли трябва да тръгнат депутатите да променят кодекса?
- Първите години на демократичното развитие на България, когато имаше много хора, които наистина бяха граждански мотивирани да участват, ние не наблюдавахме тези дълбоки недъзи в СИК. С отчуждаването на хората от политиката, от политическия процес започнаха в тях да влизат хора, които миналата година са били от една партия, сега са на страната на друга, всички дружно се договарят да приключат по-бързо изборния ден. Но ще сгрешим, ако започнем и свършим именно с промените в СИК. Има две решения на този проблем в света - едното е професионална изборна администрация и второто е окрупняване в преброителни центрове, където да има хора с по-висока степен на компетентност. Да се отнеме властта на секционните комисии, които са показали, че не са в състояние да опазят автентичността на изборния процес.
- След касирането на вота мнозинството ще се крепи на крехките 121 гласа. Но има и друга трактовка - че съдбата му изначално не е зависела от решението на КС, тъй като то ще се опира на 150 гласа с помощта на "ДПС-Ново начало"?
- Дали е 126, или 121, разликата не е особено голяма, нито математически, нито политически. Защото досегашното мнозинство отново беше твърде нестабилно и натоварено с много вътрешни противоречия. Бяхме свидетели през последните седмици на вече публична изява на едни много сериозни вътрешни противоречия между фракцията на Ахмед Доган и управляващото мнозинство. Тези напрежения вече подсказваха за една възможност за оттегляне на тази подкрепа. Дори и в онзи вариант със 126 депутати, онова мнозинство беше достатъчно крехко. От друга страна, дефектът на това крехко мнозинство може да се окаже в следващите и ефект заради много силното противоборство между двете ДПС-та. Заявка, ДПС-ДПС на Доган да бъде изместено и заместено от ДПС на Пеевски, вече беше направена публично.
И от яростен опозиционер, който твърдеше, че България трябва да ходи незабавно на нови избори, г-н Пеевски вече заявява, че той ще крепи мнозинството, даде заявка, че това правителство трябва да продължи живота си. Какво се получава? Че голямото напрежение между двете ДПС може да се окаже ключът към по-дълготрайния живот на този кабинет и към увеличаване на гласовете в негова подкрепа, защото към сегашните 121 гласа можем да прибавим 29-те гласа на фракцията на г-н Пеевски. Ако по една или друга причина, заради противоборството между двете ДПС, бъдат оттеглени гласовете на фракцията на Ахмед Доган. Специално по отношение на темите за еврото и бюджета за отбрана ще се добавят и гласовете на ПП-ДБ, което вече беше казано от тях. Ако обобщим - да, мнозинството и досега беше крехко. Дали ще се крепи на един-два гласа, или на пет-шест гласа, при наличието на дълбоки вътрешни противоречия не е фундаментално важното. Важното е да видим кои политически сили и с какви искания, с какви политики застават зад настоящото правителство. А тук вече виждаме много възможности за комбинации и рекомбинации.
- Това ли е изводът - дали с едното, или с другото ДПС, животът на кабинета е подсигурен от конфликта между двете?
- Това е моето разбиране на настоящата ситуация. Едното ДПС излиза, другото влиза. И кабинетът остава, използвайки сериозното противоборство между двете. В рамките на политическата игра това със сигурност е един инструмент за придобиване на подкрепа. Мисля, че няма да има директно коалиционно споразумение с което и да е от двете ДПС, те ще играят ролята на подкрепящи, защото няма интерес правителството да подпише такъв документ директно с две толкова яростно враждуващи групи, но в ролята на подкрепящи - да. Струва ми се, че поне до юли месец, докато не получим конвергентния доклад за влизането в еврозоната, това правителство ще продължи да съществува. Оттам нататък в много голяма степен зависи от този доклад - дали ще надделеят центробежните сили, или пък правителството ще остане, при всички трудности, до заветната дата януари 2026 г.
- Новите в Народното събрание - "Величие". Самотни ли ги виждате? Става ли още по-размит образът на опозицията с тяхното влизане? Защото виждаме много силна ревност откъм "Възраждане". ИТН пък директно нарекоха вкарването им в парламента провокация от страна на КС.
- "Величие", както и другите крайно радикални партии, като "Възраждане" и МЕЧ, това са формации, които по един или друг начин, дали със заявки, или с поведение, показват, че са готови да атакуват правовия ред и държавността. Излишно е да споменавам вандалските прояви на "Възраждане". Заявки за промяна с "революционни средства" и с "меч" виждаме и от другите две формации. Всяка една от тях е своего рода хем самотна, хем по изразни средства, по идеология и по начин на присъствие в парламента се оказват много сходни. изразните средства, целите, начините на действие и на МЕЧ, и на "Възраждане", и на "Величие" в много отношения си приличат.
Но точно защото си приличат, всяка една от тях иска да има монопол върху избирателите, които са настроени за крайни и радикални действия срещу политическия елит и държавни структури. Точно заради желания монопол те взаимно се обвиняват, взаимно си противоречат, но имат много сходен начин на поведение. И моето опасение е, че в този парламент ще се увеличи числеността на точно такива крайни, радикални, агресивни гласове. Тези гледки, които наблюдавахме в Народното събрание през изминалите месеци, ще се увеличат, тъй като се увеличава делът на тези гласове вътре в НС. Като добавим към това и съперничеството между тях, можем да очакваме още по-голяма степен на вербална агресия, която да бъде предавана и на българските граждани.
- Тоест, няма да имаме силна опозиция, която да бъде коректив на властта, а отделните й крила ще воюват помежду си, това ли се очертава?
- Абсолютно точно, защото това е опозиция, която в много отношения си прилича, въпреки че те искат да покажат, че всяка една от тях е най-достойната за тези гласове на българските граждани, които са за радикални промени. Но аз не виждам много възможности те да имат единни действия и възможност за единни политики. Още повече пък да увлекат и гражданите след себе си. Но всяка една от тях ще има влияние върху определена част от избирателите. Това ще прави много нестабилна парламентарната среда, но и електоралната среда, и обществените настроения. Защото в ситуация, в която нямаме ясно изразено управляващо мнозинство с ясна идентичност, нито единна опозиция с ясна идентичност - всичко това прави обществената среда потенциално взривоопасна и натоварена с напрежение, което може да избухне в определен момент. В този смисъл са налице няколко здрави котви в обществото - категоричната ориентация на гражданите към ЕС, да, малко по-различните настроения по отношение на еврото, но все пак приемането, че е това е част от интеграцията ни в ЕС. Тези котви трябва да бъдат използвани и да видим в настоящото правителство да се държи за тях, колкото и да е трудна коалицията, защото центробежните сили са немалко - и в парламента, и в обществото.
- Казахте, че до юни месец това правителство ще просъществува. Не му давате много живот след тази дата, така ли?
- След тази дата виждам два сценария. Единият е при положителен конвергентен доклад - това ще фокусира, ще събере усилията на правителството и със сигурност то ще продължи да съществува до януари догодина, когато е влизането в еврозоната. Ако обаче не бъде положителен този доклад, центробежните сили ще бъдат изключително мощни и тогава не се наемам да прогнозирам какво може да се случи. Но при всички случаи кабинетът ще бъде подложен тогава на много сериозен натиск от сили от всякакви посоки, които ще търсят един геополитически реванш.