Каналджиите станаха майстори в изкуството да експлоатират старото чувство за християнска благотворителност на тази толкова богата, толкова добре организирана, толкова социална Европа, коментира Рено Жирар във "Фигаро".

На 17 юни 2018 г. европейският кораб "Акуариус", нает от неправителствените организации SOS Méditerranée и "Лекари без граници", пристигна в испанското пристанище Валенсия с 630 нелегални имигранти от Африка, спасени седмица по-рано до бреговете на Либия. Два кораба на италианската държава (единият на военния флот, другият на бреговата охрана), пристигнаха в същия ден със значително по-малък брой нелегални.

Преди това тези мигранти, повечето от които от далечни страни в черна Африка, като Нигерия, Кот д"Ивоар или Гвинея, са платили минимум 3000 евро на човек на контрабандни мрежи, структурирани като мафии, с разклонения във всички страни, прекосявани от пътищата, водещи до т.нар. европейско Елдорадо. Това са същите мафиотски мрежи, които се занимават равнодушно от трафик на оръжия (предназначени за джихадистите) до изпращане на наркотици в Европа и трафик на човешки същества.

Каналджиите имат един изпитан метод.

Те струпват кандидатите за пътуване в надуваеми лодки; изтласкват ги до международни води на 12 морски мили от либийския бряг; после изпращат сигнал SOS или се обаждат в италиански спасителен център, за да съобщят за непосредствено корабокрушение; след това се връщат в бърлогите си, оставяйки на съдбата нещастните пътници, често без питейна вода и храна. Останалата част от пътуването не струва нищо на каналджиите, тъй като тя се поема от европейски военни кораби или неправителствени организации.

Защо те просто не върнат корабокрушенците до най-близките пристанища на либийския бряг? Защото смятат, че това би било отблъскване, противоречащо на международното хуманитарно право. Новите варвари добре го знаят, те станаха майстори в изкуството да експлоатират старото чувство на християнска благотворителност в тази толкова стара, толкова добре организирана, толкова социална Европа.

Без да искат, НПО-тата участват безплатно в огромен трафик, който отдавна е надхвърлил като оборот трафика на наркотични вещества. Представителка на SOS Méditerranée заяви във Валенсия, че Европа има "14 хил. мъртви на съвестта си", имайки предвид корабокрущенците.

Каква невероятна клевета, целяща да събуди старото чувство за вина на белия човек!

Защото с какво са виновни европейците за това, че млади африкански мъже се впускат в опасни експедиции, за да избягат от родината си? Вече 60 г., тоест две поколения, откакто европейските сили не управляват Африка, и си тръгнаха, на фона на ликуването на африканските елити и тълпи, водени от идеала за независимост и с одобрението на чистата съвест на левицата по онова време.

Европейците или новите варвари създадоха този срамен трафик?

Този трафик е дълбоко вреден едновременно и за африканските, и за европейските държави. Той лишава Африка от интелигентна, предприемчива и находчива младеж. Защото тези 3000 евро представляват значителна за събиране сума. В страните на черния континент това е хубав начален капитал за създаване на бизнес, за изкопаване на кладенец в село или за монтиране на фотоволтаична инсталация. В страните в преход, като Нигер, трафикът привлича млади хора, бързащи да направят богатство, което ги отдалечава от животновъдството, земеделието, занаятите.

За африканските страни не е здравословно да живеят в очакването на парични записи, които изпращат или ще изпращат мигрантите, веднъж пристигнали в Европа, вместо да се опитат да се развиват сами. Върховната представителка на Европейския съюз, която прие на 18 юни в Брюксел министрите от групата Г-5 Сахел, разбра това, в пълно съгласие с нигериеца, председателстващ младата организация: жизненоважно е европейските помощи да отиват за дейности, които се борят с икономиката на трафик, но също така и за селскостопански или енергийни проекти, които могат да "закрепят" населението на земите на предците му.

Неконтролираното и масово пристигане на мигранти, които слабо познават европейските култура, дестабилизира дълбоко страните от Евросъюза, както видяхме с британския вот на референдума и с италианския вот на парламентарните избори. През 50-те и 60-те г. европейските народи се изразиха чрез урните за приемането на независимостта на бившите колонии. В замяна на това обаче, никога не са ги питали демократично за имиграцията, която е най-значимото обществено явление, което са виждали след Втората световна война.

Трябва спешно да спрем тази вредна тяга, освен ако не искаме Африка да обеднее откъм хора и да разрушим тази либерална Европа, която търпеливо бе изградена от 50-те г. на миналия век насам.

Текстът е публикуван в  "Гласове".