Началникът на босненската гранична полиция предупреди, че неговите служители не могат да овладеят миграционния натиск по източната граница на страната със Сърбия и че тази ситуация може лесно да ескалира и да застраши цялостната стабилност на крехката в политическо отношение страна.

Зоран Галич заяви в интервю за АП, че охраняването на цялата 1600-километрова граница на страната, намираща се на популярен миграционен маршрут към Европа, е като "сизифовски труд", правейки препратка към герой от гръцката митология, който бил обречен вечно да тласка един камък до върха на планината, само за да го види след това как се търкаля обратно надолу всеки път щом стигне до върха.

"Ние сме в постоянна борба да възпрем мигрантите, но те никога нe спират", казва той.

Описвайки мащаба на проблема, той заяви: "Срещаме жени, бременни в осмия месец, малки деца, и правим всичко възможно да се отнасяме към тях морално, спазвайки всички международни конвенции за правата на човека".

От началото на годината над 13 000 мигранти са пристигнали в Босна, според статистика на босненското правителство. Затъналата в бедност страна не е способна да им осигури адекватно настаняване и много от тях са оставени без достъп до топла храна, душове или подходящи медицински грижи, а безпокойството сред местната общност нараства.

Галич заяви, че на силите на граничната полиция не им достигат 1000 служители и необходимата модерна технология, за да охраняват границите. Той каза, че страната има само по един граничен полицай на 30 километра от границата.

Босна е разположена на т.нар. Балкански маршрут, по който поемат мигранти от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка с надеждата да достигнат Западна Европа. Маршрутът стана по-популярен преди около три години, след като други страни в региона затвориха границите си.

Мнозинството от мигрантите пристигат в Босна от Сърбия, преминавайки почти безпроблемно през зле охраняваната граница между двете страни. От там те вървят пеша на северозапад до босненската граница с членката на Европейския съюз Хърватия.

Босненската граница със Сърбия и Хърватия е доста пропусклива, с реки, планини и големи гористи участъци.

Но Хърватия предприема все по-ефективни мерки, за да предотврати преминаването на границата, така че растящ брой отчаяни мигранти остават блокирани в Босна - една от най-бедните и нестабилни страни в Европа.

Мигранти, заловени от босненската гранична полиция след нелегално преминаване на границата от Сърбия, разказаха пред АП как са били прехвърлени от трафиканти през река Дрина.

"Аз плащам за пресичането на реката 300 евро. Кой взема парите? Това е каналджия, трафикант на хора", казва мигрант, който се представя като Уакар, 17-годишен пакистанец.

През последните няколко месеца големият приток на мигранти засили напрежението между босненските националистически лидери, които представляват често конкуриращите се интереси на етническите общности на бошняците, хърватите и сърбите.

Например босненският сръбски твърдолинеен лидер Милорад Додик, който е член на босненското мултиетническо съвместно председателство, блокира усилията за разполагане на армията, за да се спре мигрантския поток, идващ от Сърбия.

Додик също така блокира разполагането на екипи на агенцията на ЕС за защита на границите по босненската граница с Хърватия, възползвайки се от кризата, за да промотира просръбските си позиции, включително чрез отказ да настанява мигранти в силно автономната сръбска част.

Много босненци изпитват състрадание към търсещите убежище, тъй като си спомнят собствения си опит като бежанци.

По време на войната в Босна през 1992-95 г. - най-смъртоносния етнически конфликт, който избухна след разпадането на Югославия - над 100 000 души загинаха, а над половината от населението беше принудено да бяга.