САЩ и Русия влязоха в сблъсък на най-високата световна трибуна
Заплахите за агресия по границата с Украйна са провокативни, заяви американската страна. Няма никакви доказателства, че Москва планира нападение, отговори руската страна
Напрежението между САЩ и Русия заради струпването на руски войски по границата с Украйна се пренесе и в Съвета за сигурност на ООН, предаде Ройтерс.
Русия не успя да предотврати определеното от нея като "провокативно" заседание на Съвета за сигурност на ООН за струпването на войските й, което САЩ и други членки на съвета окачествиха като заплаха за международния мир и сигурност.
"Заплахите за агресия по границата с Украйна са провокативни. Признаването на фактите на терен от наша страна не е провокативно", заяви пред 15-членния съвет постоянната представителка на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфилд.
"Провокацията е от Русия, а не от нас или другите членки на съвета", каза тя.
Томас-Грийнфилд обвини Русия, че е струпала над 100 000 войници по границата си с Украйна и в Беларус и че "подготвя нападателни действия срещу Украйна". Тя добави, че Вашингтон се е запознал с доказателства, че Москва възнамерява да разположи още 30 000 войници в началото на февруари.
Руският постоянен представител в ООН Василий Небензя заяви, че "няма никакво доказателство" Москва да планира военни действия срещу Украйна и че Русия последователно е отхвърлила подобни твърдения.
"Нашите западни колеги говорят за нуждата от намаляване на напрежението. Само че най-вече те самите нагнетяват напрежението и риториката и предизвикват покачване на напрежението", каза Небензя. "Обсъжданията за заплаха от война са провокативни сами по себе си. Вие почти призовавате за това. Вие искате тя да се случи. Вие чакате тя да се случи, сякаш искате вашите думи да се превърнат в реалност."
Небензя каза, че Русия не се страхува да обсъжда украинския въпрос, но не разбира причината за заседанието. По думите му Москва никога не е потвърждавала колко войски е разположила.
Обсъждането се фокусира върху това дали струпването на руски войски по границата с Украйна е заплаха за международния мир и сигурност - с поддържането на които Съветът за сигурност на ООН е натоварен - и дали ситуацията оправдава свикването на публично заседание.
"Това, от което има спешна нужда сега, е тиха дипломация, а не мегафонна дипломация", каза китайският постоянен представител Чжан Цзюн.
Съветът за сигурност на ООН се е събирал десетки пъти за кризата в Украйна, откакто през 2014 г. Русия анексира Крим. Той не може да предприеме никакви действия, тъй като Русия е една от петте му членки, които разполагат с право на вето - другите са САЩ, Китай, Великобритания и Франция.
Преди заседанието САЩ окачествиха дискусиите като възможност за Русия да обясни действията си. "Не чухме много", каза по-късно Томас-Грийнфилд пред репортери. "Надяваме се те да продължат по пътя на дипломацията."
САЩ наложиха темата въпреки Русия и Китай: що е това процедурно гласуване
САЩ внесоха на 31 януари за обсъждане в Съвета за сигурност на ООН въпроса за ситуацията около Украйна. Норвегия, която председателства Съвета за сигурност през януари, потвърди провеждането на заседанието в 10:00 ч. източноамериканско време (17:00 ч. българско), но обсъждането на всеки въпрос може да бъде блокирано от процедурно гласуване в началото на заседанието.
САЩ поискаха днешното публично обсъждане в съвета и се нуждаеха от поне девет гласа то да се състои, след като Русия поиска процедурно гласуване. Десет членки на съвета гласуваха "за" провеждане на заседанието, Русия и Китай - "против", а Индия, Габон и Кения се въздържаха.
Всяка държава членка на Съвета за сигурност може да инициира процедурно гласуване. За обсъждане на даден въпрос е необходимо за предложението да гласуват най-малко девет от 15-те члена на Съвета за сигурност. Така за блокирането на дадено предложение е необходимо най-малко седем страни членки да гласуват против или да се въздържат. При гласуването по процедурни въпроси никоя държава членка на Съвета няма право на вето.
В настоящия състав на Съвета за сигурност влизат като постоянни държави членки - Русия, Великобритания, Китай, САЩ и Франция, а като непостоянни страни членки - Албания, Бразилия, Габон, Гана, Индия, Ирландия, Кения, Мексико, Норвегия и Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Активност на дипломатическия фронт
За днес е планиран телефонен разговор между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров, на който темата ще е Украйна и възникналото напрежение между Запада и Русия.
За напрежението ще се говори и на срещата на унгарския премиер Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин днес в Москва.
Днес темата ще е водеща и в разговорите на британския премиер Борис Джонсън и на полския премиер Матеуш Моравецки, които пък ще бъдат на посещения в Киев.
Има или няма отговор на отговора?
Съединените щати получиха нов писмен отговор от Русия във връзка с кризата около Украйна, предаде Франс прес, като се позова на американски представител, който има достъп до кореспонденцията между двете сили.
"Можем да потвърдим, че получихме писмен отговор от Русия", заяви говорител на американския Държавен департамент.
Русия обаче отрече да е предавала отговора си.
"Не мислим, че ще е продуктивно да водим преговорите публично, така че оставяме на Русия грижата да говори за отговора си, ако пожелае. Оставаме изцяло ангажирани с диалога за решаване на тези въпроси и ще продължи тясно да се консултираме със съюзниците и партньорите ни, включително и с Украйна", каза още американският представител.
Писменият отговор на Русия на писмен документ, изпратен от САЩ, бе получен броени часове преди телефонния разговор днес между американския държавен секретар Антъни Блинкън и руския външен министър Сергей Лавров.
Руското писмо е всъщност отговор на отговора, който САЩ изпратиха миналата седмица на писменото искане на Русия за предоставяне на гаранции от Запада в сферата на сигурността.
Но по-късно Москва отговори, че Русия още не е предала на САЩ отговор на американските предложения във връзка с исканите от Москва гаранции за сигурност. Това съобщи за РИА Новости зам.-министърът на външните работи на федерацията Александър Грушко. Русия все още подготвя "сборен" отговор на САЩ и НАТО, коментира високопоставен дипломатически източник.
Втори разговор между Макрон и Путин за дни
Руският президент Владимир Путин и френският му колега Еманюел Макрон обсъдиха във втори телефонен разговор за три дни темата за Украйна. В изявление руското президентство се посочва, че двамата са обменили мнения за предложенията на Русия във връзка с исканите от нея гаранции за сигурност. Те са се договорили също да обмислят възможността да се срещнат лично.
В разговор между двамата президенти в петък Путин каза на Макрон, че отговорите на САЩ и НАТО на руските предложения не засягат главните безпокойства на Москва. Путин изтъкна също, че не желае ескалация на ситуацията край Украйна.
Според френското президентство двамата лидери гледат благосклонно на напредъка, постигнат при разговорите в т.нар. нормандски формат (с участието на Русия, Украйна, Германия и Франция) за уреждане на конфликта в Източна Украйна.
Какво ще постигне Борис Джонсън в Киев
Британският премиер Борис Джонсън ще посети днес Украйна като част от дипломатическите усилия за предотвратяване на възможна руска инвазия, предаде Ройтерс. Джонсън ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски.
"Призоваваме Русия да направи крачка назад и да води диалог за намирането на дипломатическо решение и за предотвратяване на по-нататъшно кръвопролитие. Право на украинците е да определят как ще бъдат управлявани. Като приятел и демократичен партньор Обединеното кралство ще продължи да се застъпва за суверенитета на Украйна пред тези, които искат да го унищожат", изтъкна Джонсън преди визитата си в Украйна.
Посещението на Борис Джонсън в Украйна е израз на желанието му да позиционира Великобритания като важен играч на международната сцена, отбелязва Ройтерс.
Джонсън ще обсъди с Володимир Зеленски каква стратегическа помощ може Великобритания да предостави на Украйна.