Президентът Владимир Путин каза в петък, че Съединените щати и НАТО не са отговорили на основните искания за гарантиране на сигурността на Русия на фона на противопоставянето с Украйна, но и че Москва е готова да продължи диалога.

Първата реакция на руския президент на писмените отговори, дадени от САЩ и НАТО, на исканията на Русия, дойде в негов телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон. След седмици на публично мълчание относно кризата, сега Путин коментира предложенията на Запада.

Кремъл цитира Путин да казва на Макрон, че ще проучи писмените отговори, предоставени от Вашингтон и НАТО тази седмица, преди да вземе решение за по-нататъшни действия.

"Беше обърнато внимание на факта, че отговорите на САЩ и НАТО не са взели предвид основните опасения на Русия", заяви Кремъл, цитиран от световните агенции.

В съобщението се изброяват тези опасения: Западът не се е съгласил да се откаже от по-нататъшно разширяване на НАТО на изток, нито да изтегли военния си потенциал и инфраструктура до състоянието от 1997 г. 

"Ключовият въпрос беше пренебрегнат - как Съединените щати и техните съюзници възнамеряват да следват принципа за неделимост на сигурността, тоест никоя страна да не укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на други страни", се казва в съобщението.

На свой ред Еманюел Макрон каза на Владимир Путин, че Русия трябва да зачита суверенитета на съседните си държави, съобщи източник от Елисейския дворец, цитиран от Ройтерс.

Двамата президенти са се споразумели Франция и Русия да продължат четиристранните преговори в т.нар. Нормандски формат (заедно с Германия и Украйна) за намирането на мирен изход от украинската криза.

"Президентът Путин каза, че иска диалогът да продължи и че е важно да се работи за прилагането на Минските споразумения", заяви източникът и каза още, че руският президент е изразил нежеланието си ситуацията около Украйна да ескалира. 

Какво очаква Западът

Американският посланик в Москва Джон Съливан заяви в петък, че сега Вашингтон очаква отговор от Русия на документите, предоставени на Москва от Съединените щати и НАТО, в които е очертан дипломатически път за излизане от кризата около Украйна.

Той поясни, че тези документи съдържат предложения за гарантиране на по-голяма прозрачност на военните учения в Европа, както и по отношение на продажбите на оръжие на Украйна.

"Разгледахме възможността за реципрочна прозрачност на мерките с руското правителство, включително по отношение на настъпателните оръжейни системи в Украйна, както и мерки за засилване на доверието по отношение на военните учения и маневри в Европа", каза Съливан в онлайн брифинг от Москва. По думите му сега "всичко зависи от реакцията на руското правителство".

Русия казва, че не желае война, но поставя оръжие на масата за преговори със САЩ, като струпва войски по границата си с Украйна, отбеляза Съливан.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред руски медии по-рано в петък, че Москва не иска война. Същото каза и зам.-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев.

Русия казва, че не желае война, но поставя оръжие на масата за преговори със САЩ, като струпва войски по границата си с Украйна, коментира Съливан. Той описа струпването на десетки хиляди руски войници като нещо извънредно и изтъкна, че то не може да бъде обяснено като обикновено военно учение.

Струпването на войски по границата с Украйна е "еквивалентно на ситуация, в която вие и аз дискутираме или преговаряме и аз сложа оръжие на масата. Казвам, че идвам с мир, но това е заплаха", каза Съливан.

НАТО и сигурността в района

НАТО няма да изпраща в Украйна свои батальони заради заплахата от руско нахлуване. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг при включване онлайн от Брюксел в събитие, организирано от Атлантическия клуб във Вашингтон, предаде БТА.

Президентът на САЩ Джо Байдън също изключи възможността за изпращане на американски войски да се сражават в Украйна при евентуален конфликт.

Столтенберг отбеляза, че няколко страни от НАТО, сред които посочи САЩ, Великобритания и Франция, желаят да участват в осигуряването на подкрепления за отбраната по източния фланг. По неговите думи подсилването на защитата по източните граници на пакта цели единствено отбраната на страните от алианса.

Евентуално разполагане на военни сили на САЩ може да подсили значително възможностите на НАТО в Европа, написа в. "Вашингтон пост". 

Генералният секретар заяви, че НАТО осигурява различна подкрепа за страните от алианса и за държавите партньори. По неговите думи има възможност в следващите две седмици преговорите с Москва да продължат, стига руската страна междувременно да не използва военна сила срещу Украйна.

Столтенберг коментира, че Русия може да използва различни възможности за "нахлуване" в Украйна - с многочислена тежко въоръжена войска - пехота и военновъздушни сили; с кибератаки; с опити за преврат в Киев; със саботажи. Той съобщи, че силите на НАТО за бързо реагиране са поставени в повишена бойна готовност от няколко седмици.

Във връзка с казаното от Столтенберг Ройтерс съобщи, че САЩ са започнали разговори с Унгария за временно разполагане на американски войски в страната. Агенцията се позова на пресконференция на унгарския външен министър Петер Сиярто, излъчена по "Фейсбук". Унгарското министерство на отбраната води разговори по този въпрос, добави Сиярто.

Междувременно премиерът Виктор Орбан заяви, че Унгария ще се опита да договори увеличаване на количеството газ, което получава от Русия, при разговорите с руския президент Владимир Путин идната седмица.

Литва пък води разговори с Германия за увеличаване на германското военно присъствие "предвид текущите събития". "Разговаряме за възможностите за разширяване, увеличаване на силите на Германия и на Засиленото предно присъствие на алианса в Литва, тъй като е необходимо да подсилим източния фланг на НАТО предвид текущите събития", каза литовския президент Гитанас Науседа.