05:13 | 08.09.24

17-11-2017 20-11-2018

05:13 | 08.09.24

Разруха, криза, мъка и много въпроси: Как изглежда пристанището на Бейрут днес (снимки)

Факти за мащаба на трагедията, разсъждения и сценарии за развитието на страна, която някога беше перлата на Близкия изток

Снимка: БТА/AP

Разруха, криза, мъка и много въпроси: Как изглежда пристанището на Бейрут днес (снимки)

08:04 | 4 август 2021 | Редактор : Виктор Стефанов 29 16779 Снимка: БТА/AP

На 4 август се навършва една година, откакто в Бейрут експлодираха стотици тонове амониев нитрат, складирани на пристанището, както признаха властите. Взривът разруши ключова инфраструктура, особено за вноса на пшеница.

Експлозията в Бейрут

Вижте как изглежда пристанището на Бейрут днес >> >> >>

Кадри, запечатали катастрофалните разрушения в района и сцени на хаоса в ливанската столица, обиколиха света.

Без отговор и до ден днешен остават въпросите:

Как тези взривоопасни материали са попаднали в пристанището на Бейрут?
Защо веществото е било забравено в склада въпреки опасността?
Как толкова голямо количество амониев нитрат, който може да се използва за изготвяне на изкуствени торове, но и на бомби, е стояло необезопасено на склад години наред в столицата?
От какво е започнал пожарът, предизвикал експлозията?

Embed from Getty Images

По този повод Франс прес предлага справка с данни, говорещи за мащаба на трагедията, предаде БТА.

214: броят на загиналите при експлозията според официалните данни;
Над 6500: броят на ранените;
Около 300 000: останалите без дом веднага след взрива;
Над 70 000: останалите без работа заради експлозията по данни на ООН;
73 000: повредените апартаменти по данни на ООН;
9200: повредените сгради в радиус 3 км от пристанището (ООН);
Най-малко 163: повредените държавни и частни училища (ООН);
Шест болници и 20 клиники, получили повреди. Над 80 сериозно или частично засегнати центъра за здравни грижи (ООН);
2750 тона амониев нитрат, складирани първоначално на пристанището. Според експерти обаче на 4 август 2020 г., малко след 18.00 часа местно време (15.00 по Гринуич) са избухнали едва 552 тона, намирали се още в складовете там. Според ФБР - избухнала е 1/5 от разтоварените през 2013 г. от руски транспортен кораб 2754 тона;
Шест години: времето, през което товарът амониев нитрат е останал на пристанището;
Между 3,3 и 4,5: магнитудът на експлозията;
Около 200 км: разстоянието между Ливан и Кипър, където е била усетена ударната вълна;
Пет: броят на дните, които правителството си отпусна за първоначално "разследване";
Нула произнесени присъди;
Шест: броят на дните, изминали от експлозията до оставката на кабинета на Хасан Диаб.

Оттогава правителството на Диаб решава текущите проблеми в очакване да бъде съставено ново правителство; процедурата е блокирана заради политическите борби в страната.

Кражбата?

Доклад на ФБР с дата 7 октомври 2020 г., за който бе съобщено преди няколко дни, разкрива, че са се взривили едва няколкостотин тона от първоначалната доставка амониев нитрат през 2013 г. (цифрите са по-горе, при фактите). ФБР не дава обяснение на какво се дължи несъответствието и къде са отишли останалите количества.

На заявка за разяснение говорител на ФБР е насочил репортера на Ройтерс към ливанските власти. Запознат с доклада неназован висш представител на Ливан е казал, че е съгласен със заключенията на ФБР.

И преди мнозина официални представители на Ливан са изказвали в частни разговори предположения, че част от първоначалното количество е било откраднато. Има и хипотеза, че само част от химикала се е взривила, а останалата е била разпръсната в морето.

Embed from Getty Images

Мъката на семействата на жертвите

Семействата на жертвите и обществеността в обхванатия от икономическа депресия Ливан смятат, че трагедията се дължи на десетилетно лошо управление и корупция сред управляващата класа. След като категорично отхвърлиха провеждането на международно разследване, ливанските власти отнеха разследването от първия съдия, на когото беше поверено. Това беше направено, след като бяха предявени обвинения на високопоставени служители. Неговият наследник също се сблъсква с пречки, включително отказ на парламента да лиши от имунитет някои от членовете си, заподозрени, че са свързани с експлозията.

"Предвид мащаба на тази трагедия е удивително да се види докъде са готови да стигнат ливанските власти, за да избегнат" правосъдието, оплака се заместник-регионалната директорка на "Амнести" Лин Маалуф.

Липсата на обвинителен акт по този случай, година по-късно, пречи на изплащането на обезщетения на жертвите от застрахователните компании и дискредитира още повече една управляваща класа, която улицата вече мрази, отбеляза АФП.

Роднини на жертвите и активисти планират протести в Бейрут по повод първата годишнина от трагедията, като искат сваляне на имунитета на депутати и справедливост.

Семействата на жертвите се зарекоха да получат правосъдие на всяка цена и дадоха на правителството 30-часов ултиматум да свали имунитета на всички отговорни, съобщи на 2 август ДПА. Обявявайки ултиматума, представителят на семействата на жертвите Ибрахим Хотейт предупреди, че подходът на неговата група скоро вече няма да бъде "мирен".

4 август 2020 и тежката ливанска криза

Бунтове, оставили десетки ранени, галопираща инфлация, липса на горива и лекарства, която може би вече струва човешки животи.

Embed from Getty Images

Икономическата катастрофа, която се разрази в Ливан през последните две години, показва как корупцията и лошото управление могат да се окажат по-опустошителни от войната и бе определена от Световната банка като една от най-тежките кризи в света от средата на 19-и век, написа в свой анализ от 27 юли 2021 г. Елена Савова от БТА.

Битката сред ливанските политици за властта е в центъра на управленската криза, заяви по-рано европейският топ дипломат Жозеп Борел, призовавайки политиците да загърбят враждите си и да сформират правителство или да се изправят пред риска от пълен финансов крах и санкции.

"Кораб в окото на буря има нужда от капитан, има нужда от екипаж, за да работи системата . . . ако не, корабът потъва", предупреди Борел.

Призивът му обаче изглежда остана нечут, тъй като избраният за премиер Саад Харири се отказа от опитите да състави правителство след девет месеца на безизходица, оставяйки страната в състояние на свободно падане.

"Ливанският кораб" тръгна към дъното през последните две години, но от две десетилетия едва се крепи на повърхността.

При избухването на кризата през октомври 2019 година ливанската икономика бе изправена пред четири големи предизвикателства. Първо, дългът на обществения сектор достигна такива равнища, че дефолтът бе само въпрос на време. Второ, банковият сектор, който отпускаше като кредити три четвърти от внесените депозити на правителството, на практика се оказа неплатежоспособен. Трето, производствената икономика не бе отчитала растеж цяло десетилетие. И последно, но може би най-важното - страната фактически се оказа без политическо управление. Ливан нямаше президент между 2014 и 2016 година, при сформирането на правителство имаше многобройни и продължителни забавяния, а парламентарните избори през 2018-а се проведоха чак след петгодишно отлагане.

През 2019 година натрупаното недоволство на гражданите избухна в масово протестно движение, което на практика продължава и досега, отбеляза Елена Савова.

Embed from Getty Images

Освен че Ливан няма пари да плаща сметките си към търговците, ситуацията с осигуряването на храни, горива и лекарства се затрудни неимоверно след взрива на пристанището на Бейрут от 4 август миналата година.

През последните месеци огромните опашки пред бензиностанциите, спиранията на тока и липсата на основни медикаменти са всекидневие за ливанците.

Три възможни сценария за бъдещето на Ливан

Най-лошият от тях е страната да продължи по пътя на "престъпната небрежност". Според експертите вероятността за разгръщане на този сценарий е значителна, а безредиците, избухнали след оставката на Харири, накланят везните още повече в тази посока.

Най-добрият възможен сценарий се опира на постигане на политически консенсус по всеобхватна икономическа програма, на чиято основа да бъде сформирано правителство, ползващо се с доверие, което да разполага с извънредни законодателни правомощия. Такова правителство би започнало програма за стабилизация в краткосрочен план, включваща засилване на ликвидността, овладяване на фиска, официализиране на капиталовия контрол и получаване на спешен мостов кредит по стендбай споразумение с МВФ.

Най-вероятният сценарий е някъде по средата и предвижда сформиране на "традиционно" правителство с подкрепата на политическите партии. Промяна в динамиката в региона (например смекчаване на отношенията САЩ-Иран) би могла да позволи компромис на национално равнище, а сериозността на икономическата криза - да мотивира местните играчи да въведат някои тежки мерки. При това развитие правителството ще има ограничено пространство за действие и ще остане заложник на политическата класа и свързаните с нея интереси. То няма да има политическата сила (или желание) да проведе необходимата структурна трансформация и е малко вероятно да се придържа към условията на МВФ. Този "среден" сценарий може да стабилизира положението в краткосрочен план, но надали ще изведе страната на пътя към истинско възстановяване, посочват експертите на института. Мнозина обаче вярват, че политическият вакуум ще продължи до изборите, планирани за май догодина, отбелязва в анализа си Елена Савова.

ИЗБРАНО