Путин: Смяната на името е ревизия на македонската национална идентичност

Под натиск се извършват дестабилизиращи промени на "сложните" Балкани, заяви руският президент

Снимка: AP/БТА

Путин: Смяната на името е ревизия на македонската национална идентичност

Под натиск се извършват дестабилизиращи промени на "сложните" Балкани, заяви руският президент

09:34 | 17 януари 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 140 6488 Снимка: AP/БТА

Когато говорим за ситуацията на Балканите, сериозен дестабилизиращ фактор там е политиката на САЩ и на определени западни страни, насочена към утвърждаване на тяхната доминация в региона, заяви руският президент Владимир Путин в интервю за белградския вестник "Вечерне новости", цитиран от БТА.

Русия на Путин

"Още през 1999 г. силите на НАТО, без санкция от ООН, два месеца и половина бомбардираха Югославия, насилствено отделиха Автономната област Косово. През 2008 г. Вашингтон и съюзниците му подкрепиха нелегитимно обявената косовска независимост", каза Путин, който днес пристига на еднодневно официално посещение в Белград.

През 2017 г., "въпреки позицията на половината от населението, Черна гора бе въвлечена в НАТО", продължи той.

"Уплашиха се от референдум по този въпрос и в резултат страната преминава през период на политическа нестабилност. Миналата година с цел форсирано приемане в НАТО на Република Македония дори бе задвижен процес на приемане на конституционни поправки и промяна на името на тази държава, ревизия на основите на македонската национална идентичност. При това бе игнорирана волята на македонските гласоподаватели - референдумът за промяна на името на държавата се провали, но външният натиск продължи", каза Путин.

Като се знае и се разбира колко сложни са Балканите и историята на този регион, Русия винаги го е смятала за пространство за конструктивно сътрудничество, каза руският държавен глава.

"Затова помощта за укрепването на регионалната сигурност и стабилност е наш безусловен приоритет. Обявяваме се за това да се зачитат правата и интересите на балканските държави и народи, да се спазва международното право", каза руският президент.

Докъде стигнаха промените с Македония

На 11 януари 81 депутати в 120-членния македонски парламент гласуваха за приемане на поправки в конституцията, изисквани от Преспанското споразумение между двете страни. Депутатите от опозицията бойкотираха гласуването.

Споразумението предвижда смяна на името на страната в Република Северна Македония и открива пътя на Скопие към членство в НАТО и ЕС.

Македонското външно министерство съобщи, че е предало на 16 януари вечерта на ръководителя на канцеларията за връзки на Гърция в Република Македония вербална нота, с която информира гръцката страна за промените в конституцията в съответствие с Преспанското споразумение, предаде агенция МИА.

"Пет гласа решават за Македония", пише гръцкият "Та неа". Вестникът отбелязва, че правителството на Алексис Ципрас, което получи на 16 януари вот на доверие, трябва да намери 151 гласа, за да мине споразумението без проблеми. За тази цел решаващи ще бъдат пет гласа, за да бъде постигнато абсолютно мнозинство, макар че е възможно да бъде събрано и относително мнозинство, ако някои депутати решат да не участват в гласуването. Очаква се парламентарният сблъсък за ратификацията да започне следващата седмица.

ИЗБРАНО