Пригожин с рецепта за победа: Мобилизация на 2 млн. души, дисциплина и разстрел на дезертьорите

Шефът на ЧВК „Вагнер“ е на турне из Русия. Изявленията му за плановата икономика и смъртното наказание приличат на предизборна кампания - но той твърди, че не се занимава с политика

Скриншот: ЧВК "Вагнер"

Пригожин с рецепта за победа: Мобилизация на 2 млн. души, дисциплина и разстрел на дезертьорите

17:30 | 31 май 2023 | Редактор : Денис Коробко 299 20822 Скриншот: ЧВК "Вагнер"

Ръководителят на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин, който обяви изтеглянето на наемниците си от Бахмут, е прехвърлил собствената си медийна дейност в руските региони. В рамките на два дни в края на май той даде три пресконференции - в Екатеринбург, Владивосток и Новосибирск (очаква се още една в Нижни Новгород) - представяйки проект, наречен "Вагнер. Втори фронт". За какво става дума в този "фронт" не е съвсем ясно, пише "Медуза". Проектът е насочен или към военно-патриотично възпитание на младите хора, или може би към честно разказване на руснаците за проблемите, свързани с войната в Украйна, а не само за успехите на руското Министерство на отбраната (с което ръководителят на ЧВК е постоянен конфликт). Наборът от тези, които Пригожин изказва пред журналистите, е приблизително един и същ навсякъде: войната ще бъде дълга, има спешна нужда от обявяване на обща мобилизация, връщане на смъртното наказание и въвеждане на планова икономика. Той обаче настоява, че сегашната му дейност не бива да се разглежда като начало на политическа кариера: бизнесменът не планира да създава собствена партия или да се кандидатира за президентския пост. Няколко ключови цитати от изказванията на Пригожин в регионалните издания Е1, PrimaMedia и NGS.

Русия на Путин

Относно нападението с дронове срещу Москва

Не трябва да се свиква с атаките срещу Белгород и Курск. Първият пояс за противовъздушна отбрана и контрол на дроновете трябва да стои по руско-украинската граница. Вторият ешелон трябва да е по границата на Московска област, а третият трябва да е пред Москва. Цялата територия на Москва трябва да бъде систематично покрита с устройства за откриване и потискане на безпилотни летателни апарати.

Обикновените московчани трябва да бъдат търпеливи, да не изпадат в истерия и да не се поддават на паника. Да изискват от властите да осигурят тяхната безопасност в рамките на установения ред. Ако някой, който е бил засегнат от обстрел, публикува снимка и направи гръмко изявление, властите ще трябва да реагират. Те няма да могат да живеят в атмосфера, в която на всеки ъгъл им крещят да вървят на майната си и ги наричат с неприлични думи.

За превземането на Бахмут

Мога честно да кажа, че моите момчета щурмуваха Бахмут, мислейки, че са повече. Но те бяха по-малко. Всеки от тях си мислеше, че от тила ще идват резерви. Превзехме го, както се казва, вече... в движение, но тук избрах грешната дума.

За забраната за набиране на затворници в ЧВК "Вагнер

Престанаха да ни дават затворници от ревност. Сражаваха се добре, момчетата от групата от 12 хил. души нараснаха до 50 хил. души, а пък руската армия не беше много добре подготвена в тази ситуация. Тогава съобщих на всички нива, че ще ми трябват 200 хил. души, за да изпълня минималните задачи на СВО: да освободя Донбас и да създам условия за устойчива отбрана на фронта. Имаше ответна реакция. Когато някои кабинети разбраха, че 200 хил. активни момчета, всяко от които струва по десет души от ВСУ и които са 25 пъти по-ефективни от армията, се появи страх. Затова спряха да дават затворници. По-нататък се появи ревност: Министерството на отбраната тъпче на място, а ние се героизираме, напредваме към Бахмут. Оттук дойде и гладът за снаряди.

За "щастливия дядо"

Кого нарекох дядо ли? Така нарекох Валерий Василиевич Герасимов, който не ни даваше боеприпаси. Цялата тази история беше съчинена и раздухана по една причина: ако татко ти дойде и те напердаши по задника, тогава тичаш при мама и й казваш, че татко ей сега и на нея ще й нашока репата. И тогава тя се впряга.

За връщането на смъртното наказание

Наказанията за военни престъпления трябва сериозно да се ожесточат. Вече съм написал редица документи по темата, които все още не са изпратени на властите. Сега проверяваме как да го направим възможно най-меко и да се уверим, че текстът им няма да изтече, за да няма избухване в обществото. Смятам, че смъртното наказание трябва да бъде върнато. В противен случай войната няма да бъде спечелена. Другарят Сталин е бил абсолютно прав. Може би в много случаи е грешал, когато е разстрелвал някого по политически причини, но смъртното наказание на война е задължително. И затова, ако военният комисар прояви неуважение към героите, военният съд трябва да седне, да го реши и може би наистина има смисъл да не се отписват халосните патрони, а да се изхаби един истински - вече на комисаря.

За мобилизацията

Предстои тежка война. Не знам колко дълго ще продължи. Ако се действа както трябва, моята прогноза е да освободим Донбас за две години, да стигнем до Киев за три или четири. Ако сега мобилизираме цялото общество, включим с пълна мощност производството на всички боеприпаси, оръжия и всичко, което е необходимо, ако направим планово производство и обявим обща мобилизация. Та нали, когато стигнем до мобилизацията, отново мобилизираните ще трябва първо да се обучат и след това да отидат на фронта. Ако ще продължаваме да се бием, мобилизацията трябва да се обяви още сега и да се привличат хора поне за обучение. За да можем, когато гръм удари, да можем се бием, а не само да се кръстим.

Рецептата за победа в СВО: обща мобилизация на два милиона души, добро управление на армията и дисциплина, разстрел за дезертьорите. Трябва да превърнем всички ръководители на отбранителни компании във военнослужещи, за да може и към тях да се прилага смъртното наказание. Трябва да превърнем страната във военно чудовище, така че в нея да има повече оръжие, отколкото в Северна Корея.

За политическата кариера

Няма да видите партията "Вагнер" в Държавната дума или Пригожин като кандидат за президент. Във всеки случай в момента задачите са съвсем различни. Ако се превърнем в либийската пустиня и се надбягваме по пясъците с джипове, като във филма "Лудия Макс", тогава ще се наложи да направим партия.

За военното положение

Абсолютно съм съгласен с Кадиров, че в страната трябва да бъде въведено военно положение. Обществото трябва да бъде мобилизирано, да бъде готово за това, че ще се наложи още дълго време, да се живее в тези условия. Трябва да приключим с изграждането на красиви мостове, трябва да приключим със строежа на големи театри, нови сцени, сега всичко трябва да отива за отбраната. Защото, щом ние сме се впуснали в тази битка, ако я загубим, Русия ще се върне в началото на 90-те, когато всички държавни предприятия бяха собственост на чуждестранни инвеститори. И след това ще бъдем африканска държава, в която някакви големи чичовци получават пари от продажбата на газ, нефт, мед, олово и всичко останало. А населението ще съществува, за да задоволява техните нужди. Това е първо. И второ, те 100% ще ни отнемат нашата национална култура и начина на живот, който сме водили, а именно за това всички винаги се борят.

Относно последиците от войната

Днес се намираме на линията на отбраната, където, според мен, със засилка се озовахме в един момент. Ако държим отбранителната линия, това ще бъде дълга война, която би трябвало да завърши горе-долу нормално за Русия. Всички ще се успокоят, че са загубили тези територии, и всичко ще утихне. Дълго време ще бъдем в изолация, трябва да свикнем сами да си правим чипове, да спрем да пускаме компютърджиите на свободна практика.

Имаме много работа вътре в държавата. Имаме метал, имаме злато, имаме хора, имаме електроенергия. Така че можем да произвеждаме снаряди, оръжия, всичко, каквото ни е необходимо. Можем сами да се изхранваме. Но онези, които ни обградиха със санкции, ще се отнасят добре с нас само при едно условие. Ще кажат: елате, паднете на колене, преклонете глави. Ако народът е готов за това, те ще ни простят. Ако не е готов, трябва да сме готови за дълга война. Независимо дали ще пробият отбраната, или не. Но това са дългосрочни планове, а краткосрочните планове са да удържим линията, на която се намираме, и да не пуснем никого.

ИЗБРАНО