06:36 | 27.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Почти е невъзможно да се прогнозира присъдата на Караджич

Бившият босненски сръбски лидер от поет и психиатър до *геноцида в Сребреница*

Снимка: gettyimages

Почти е невъзможно да се прогнозира присъдата на Караджич

Бившият босненски сръбски лидер от поет и психиатър до *геноцида в Сребреница*

11:36 | 20 март 2019 | Редактор : Лилия Чалева 9 1276 Снимка: gettyimages

Почти половин век след края на опустошителната война в Босна бившият босненски сръбски лидер Радован Караджич очаква да чуе окончателното решение за това дали ще понесе наказателна отговорност за отприщването на вълна от убийства и разрушения.

Още по темата

Апелативните съдии на ООН ще решат днес дали да потвърдят или отхвърлят 40-годишната присъда на Караджич от 2016 г. за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Те също така ще се произнесат по обжалване на прокурорите срещу оправдаването му по второ обвинение в геноцид по време на Босненската война - най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война, предаде БТА.

През март 2016 г. Радован Караджич беше осъден на първа инстанция на 40 години затвор по 10 обвинения, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на босненската война през 1992-95 г. Той бе намерен за виновен в геноцид и още девет точки от обвинението, съдържащо общо 11 точки - за геноцид в Сребреница, престъпления срещу човечеството и във военни престъпления, извършени по време на войната през 90-те години. Караджич бе оправдан само по обвинението в геноцид в седем босненски общини /Братунац, Приедор, Власеница, Зворник, Сански мост, Фоча, Ключ/

Бившият прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Джефри Найс заяви преди днешното произнасяне на присъдата срещу Караджич, че е почти невъзможно прецизно да се направи някаква прогноза, съобщи Танюг.

Апелативната присъда идва в момент, когато световният проект за подвеждане под отговорност на лидерите за военни престъпления е под натиск - миналата седмица американският държавен секретар Майк Помпейо заяви, че Вашингтон ще отнеме или откаже визи на служители на Международния наказателен съд, опитващи се да разследват предполагаеми злоупотреби на американските сили в Афганистан или на други места, и може да направи същото срещу онези, които предприемат подобни стъпки срещу Израел.

Амнести интернешънъл описа този ход като "най-новата атака срещу международното правосъдие и международните институции от една администрация, решена да премахне защитата на човешките права".

Караджич беше осъден от друг съд - Международния трибунал за бивша Югославия, но ако съдиите отменят присъдата му, това вероятно ще бъде възприето като друг тежък удар срещу международните съдилища.

Присъдата няма да бъде предавана на живо

Произнасянето днес на окончателната присъда на Караджич е насрочено за 14 часа местно време, ще бъде предавано със закъснение от 30 минути. Всяко записване на ставащото в съдебната зала на живо е строго забранено, както се посочва, "по оперативни причини", съобщи сръбският вестник "Телеграф". Смята се, че тази мярка е взета поради пропуските при произнасянето на присъдата на хърватския генерал Слободан Праляк. При изричането на присъдата от 20 години затвор, Праляк изпи отрова, което бе излъчено на живо, след което почина. Вероятно има опасения Радован Караджич да не постъпи като Праляк.

Като лидер на босненските сърби по време на опустошителната война в страната през 1992-95 г., Караджич е една от най-високопоставените фигури, съдени от Хагския трибунал за военните престъпления. Неговият случай е смятан за ключов за въздаване на справедливост за жертвите на конфликта, който отне живота на над 100 000 души и остави милиони без дом.

Босненският сръбски военен командир Ратко Младич също очаква апелативно решение по присъдата си за геноцид и военни престъпления, която му донесе доживотен затвор.

По време на апелативното изслушване миналата година адвокатът на обвинението Катрина Густафсон каза на петчленния състав, че Караджич "е злоупотребил с огромната си власт, за да пролее кръвта на безброй жертви. Справедливостта изисква той да получи най-голямата възможна присъда - доживотен затвор".

Миналата седмица босненските рани от войната бяха съживени, когато беше разкрито, че нападател, заподозрян в стрелба в джамия, при която загинаха 50 души в Нова Зеландия, изглежда се е възхищавал от Караджич и неговото наследство. Видео показва как обявяващият се за превъзходство на бялата раса мъж шофира към мястото на атаката и слуша военновременна босненска сръбска песен, която възхвалява Караджич и борбата му срещу босненските мюсюлмани.

Оцелелите от босненската война смятат, че апелативните съдии трябва да потвърдят осъждането му по 10-те обвинения и присъдата му. Но поддръжниците на Караджич се надяват на намаляване на присъдата му или дори оправдаване.

Караджич беше съден също за организирането на кампания за прогонване на мюсюлманите и хърватите от контролираните от сърбите територии в Босна, както и за над тригодишната обсада на босненската столица Сараево.

От поет и психиатър до геноцида в Сребреница

Психиатър по образование, Радован Караджич е олицетворявал през своя живот различни роли - поет, президент, после лечител, но ще остане в летописите на историята като един от виновниците за най-големите военни престъпления, извършени в Европа след Втората световна война, отбелязва АФП.

Караджич бе арестуван през юли 2008 г. в Белград. В момента на неговото арестуване той е неузнавам: с гъста бяла брада и дълга коса, нарича се Драган Дабич и се представя за специалист по алтернативна медицина.

Чудовище с мания за величие за босненските хървати и мюсюлмани, които го обвиняват за смъртта на десетки хиляди хора, Караджич за сърбите е "герой" от войната в Босна.

Ричард Холбрук, архитект на споразумението от Дейтън, сложило край на войната в Босна, го описваше като "един от най-лошите" хора на света. "Той наистина вярваше в расистките теории. Той щеше да е добър нацист", бе заявил бившият американски дипломат след ареста на Караджич.

За британския генерал Майкъл Роуз, командващ силите на ООН в Босна през 1994 г., Караджич бе "завършен лъжец, параноик по своята същност, непоправим пияница, отдал се на алкохолизма".

Роден на 19 юни 1945 г. в Петница, бедно село в Черна гора, Караджич е бил на пет години, когато среща за първи път своя баща, изпратен в затвора от югославската комунистическа власт заради участие в сръбското монархическо движение на четниците по време на Втората световна война.

На 15 години той пристига в Сараево, където започва да учи медицина през 1964 г., а после специализира психиатрия.

Поет в свободното си време, той пише театрални пиеси и изпълнява сръбска фолклорна музика.

Неговият ментор, психиатърът Исмет Церич, го описва като човек, който има "хиляда различни лица" и страдащ най-вероятно от разстройство на личността.

В началото на 90-те години на миналия век Караджич създава Сръбската демократическа партия на Босна, която днес все още е една от основните политически формации в страната.

Неговият проект за разделение на Босна се ускорява с организирането през март 1992 г. на референдум за независимостта на Босна, който сърбите бойкотират. Това гласуване му предоставя извинение, за да предприеме военните си операции.

Неговите войски се впускат в необуздана кампания за етническо прочистване, която той организира и по време на която над един милион не-сърби са експулсирани от домовете си. Конфликтът отнема живота на близо 100 000 души, а над 20 000 жени са изнасилени.

В края на 1995 г. Караджич е отстранен от мирните преговори в Дейтън от бившия му съюзник - бившия силен човек в Белград Слободан Милошевич. През юли 1996 г. международната общност го задължава да ограничи публичните си появявания.

Караджич избира тогава нелегалността. Според някои информации той се е криел на първо време в православни манастири в района. Но никой не очакваше, че един от най-издирваните бегълци на планетата, живее в центъра на сръбската столица, предрешен като лечител.

Караджич е обвинен най-вече заради ролята му за обсадата на Сараево, продължила 44 месеца, по време на която бяха убити близо 10 000 цивилни, и заради масовото избиване на близо 8 000 мюсюлмани в Сребреница /Източна Босна/ през юли 1995 г. Без да се разкайва, той заяви пред съдиите от Международния трибунал в края на 2012 г.: "Направих всичко, което е в човешките възможности, за да избегна войната и да намаля човешкото страдание".

ИЗБРАНО