Непознатият Афганистан - преди съветските танкове и талибаните (снимки)

В продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е известен като "Париж на Централна Азия"

12:40 | 17 юли 2021 | Автор : Надежда Христова 364 55225 Снимка: Facebook

Разруха, бедност, атентати и обвити в бурки жени. Вероятно това са първите асоциации на всеки, чул името на Ислямска република Афганистан.

Избрано

След съветската инвазия и 10-годишна брутална война, оставила страната опустошена, с 2 милиона цивилни жертви, 5 милиона бежанци и изгорена земя, не настъпва мир, а нов хаос. Гражданската война печелят талибаните и променят облика на Афганистан за една нощ. Забраняват се телевизията, музиката, разрушени са кина, културни обекти, забранява се дори традиционното за страната пускане на хвърчила.

Най-тежко е за афганистанските жени, за които родината вече е затвор. Всички нови закони на талибаните ограничават или направо отнемат техните свободи и права. Жените не могат свободно да излизат от вкъщи, длъжни са да носят бурка, не могат да следват или да работят. В противен случай те се изправени пред публично линчуване и дори смърт чрез хвърляне на камъни.

На фона на всичко това, звучи невероятно, че само две десетилетия по-рано по улиците на Кабул спокойно се разхождат момичета с къси поли и високи токчета, а пациентите в болниците се поемат от жени лекарки. Нещо повече - в продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е известен като "Париж на Централна Азия".

Embed from Getty Images

Всичко започва през 1919 г. след подписването на мирния договор от Равалпинди, когато афганистанският крал Аманула Хан провъзгласява независимостта на страната и предприема редица реформи за модернизация, включително премахването на традиционната бурка и въвеждането на задължително основно образование. Промените настъпват бавно и трудно, но все пак в началото на 50-те години Афганистан следва прозападния начин на живот, а в столицата Кабул в съседство с традиционните глинени къщи има вече стотици нови съвременни сгради.

Embed from Getty Images

Кина, кафенета, официални френски градини, училища, библиотеки, университети и изискани бутици. До всичко това имат достъп и мъже, и жени по време на 40-годишното управление на Захир шах от 1933 г. до 1973 г. Все повече туристи посещават страната и са удивени от красотите на градините и планините, както и от гостоприемността на народа.

Embed from Getty Images

Още от 40-те години младите жени биват окуражавани да се образоват, включително завършвайки висше образование. Увеличава се броят на наетите на работа учителки, лекарки и медицински сестри. От края на 60-те до край на 70-те в афганистанските болници е обичайна гледка пациентите да бъдат лекувани предимно от жени.

Embed from Getty Images

В продължение на почти 3 десетилетия, студентските кампуси в Кабул по нищо не се различават от тези във Вашингтон и Ню Йорк, а младежи и девойки могат свободно да комуникират едни и с други.

Embed from Getty Images

Афганистанската столица се развивала като индустриален град, а впоследствие и космополитен център. Оформила се прослойка от богата интелигенция. Улиците са били павирани, а търговците се надпреварвали кой по-атрактивно да предложи продукцията си на клиентите. В Кабул бил отворен първият в централна Азия магазин на веригата "Маркс и Спенсър".

Embed from Getty Images

От 1945 до 1954 г., САЩ инвестират най-малко 50 милиона долара в инфраструктурата на Афганистан, като първият и един от най-големите проекти е построяването на магистралата Кандахар-Херат. Само 5-6 години по-късно инвестициите от САЩ са вече стотици милиони.

Embed from Getty Images

Напредъкът обаче спира в края на 70-те години с нахлуването на съветските войски. Военната операция е замислена като кратка военна интервенция, но се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз. Москва се надява, че чрез военната интервенция ще успее да наложи правителство, което да следва политиката й. Концепцията сработва, но само в афганистанската столица. В отдалечените райони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини започват война срещу "безбожния режим" в Кабул и чуждите окупатори.

Embed from Getty Images

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Животът в страната обаче не се нормализира. Хаосът продължава, а от него печеливши излизат талибаните.

Embed from Getty Images

Днес жените крият лицата си и голяма част от телата си дори в Кабул. Само половин век, след като афганистанската столица бе наречена "Париж на Централна Азия" мъжете и жените в Афганистан живеят в различни светове.