Непознатият Афганистан - преди съветските танкове и талибаните (снимки)
В продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е известен като "Париж на Централна Азия"
Разруха, бедност, атентати и обвити в бурки жени. Вероятно това са първите асоциации на всеки, чул името на Ислямска република Афганистан.
След съветската инвазия и 10-годишна брутална война, оставила страната опустошена, с 2 милиона цивилни жертви, 5 милиона бежанци и изгорена земя, не настъпва мир, а нов хаос. Гражданската война печелят талибаните и променят облика на Афганистан за една нощ. Забраняват се телевизията, музиката, разрушени са кина, културни обекти, забранява се дори традиционното за страната пускане на хвърчила.
Най-тежко е за афганистанските жени, за които родината вече е затвор. Всички нови закони на талибаните ограничават или направо отнемат техните свободи и права. Жените не могат свободно да излизат от вкъщи, длъжни са да носят бурка, не могат да следват или да работят. В противен случай те се изправени пред публично линчуване и дори смърт чрез хвърляне на камъни.
На фона на всичко това, звучи невероятно, че само две десетилетия по-рано по улиците на Кабул спокойно се разхождат момичета с къси поли и високи токчета, а пациентите в болниците се поемат от жени лекарки. Нещо повече - в продължение на четири десетилетия - от 30-те до 70-те години на XX век, Кабул е известен като "Париж на Централна Азия".
Всичко започва през 1919 г. след подписването на мирния договор от Равалпинди, когато афганистанският крал Аманула Хан провъзгласява независимостта на страната и предприема редица реформи за модернизация, включително премахването на традиционната бурка и въвеждането на задължително основно образование. Промените настъпват бавно и трудно, но все пак в началото на 50-те години Афганистан следва прозападния начин на живот, а в столицата Кабул в съседство с традиционните глинени къщи има вече стотици нови съвременни сгради.
Кина, кафенета, официални френски градини, училища, библиотеки, университети и изискани бутици. До всичко това имат достъп и мъже, и жени по време на 40-годишното управление на Захир шах от 1933 г. до 1973 г. Все повече туристи посещават страната и са удивени от красотите на градините и планините, както и от гостоприемността на народа.
Още от 40-те години младите жени биват окуражавани да се образоват, включително завършвайки висше образование. Увеличава се броят на наетите на работа учителки, лекарки и медицински сестри. От края на 60-те до край на 70-те в афганистанските болници е обичайна гледка пациентите да бъдат лекувани предимно от жени.
В продължение на почти 3 десетилетия, студентските кампуси в Кабул по нищо не се различават от тези във Вашингтон и Ню Йорк, а младежи и девойки могат свободно да комуникират едни и с други.
Афганистанската столица се развивала като индустриален град, а впоследствие и космополитен център. Оформила се прослойка от богата интелигенция. Улиците са били павирани, а търговците се надпреварвали кой по-атрактивно да предложи продукцията си на клиентите. В Кабул бил отворен първият в централна Азия магазин на веригата "Маркс и Спенсър".
От 1945 до 1954 г., САЩ инвестират най-малко 50 милиона долара в инфраструктурата на Афганистан, като първият и един от най-големите проекти е построяването на магистралата Кандахар-Херат. Само 5-6 години по-късно инвестициите от САЩ са вече стотици милиони.
Напредъкът обаче спира в края на 70-те години с нахлуването на съветските войски. Военната операция е замислена като кратка военна интервенция, но се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз. Москва се надява, че чрез военната интервенция ще успее да наложи правителство, което да следва политиката й. Концепцията сработва, но само в афганистанската столица. В отдалечените райони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини започват война срещу "безбожния режим" в Кабул и чуждите окупатори.
Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Животът в страната обаче не се нормализира. Хаосът продължава, а от него печеливши излизат талибаните.
Днес жените крият лицата си и голяма част от телата си дори в Кабул. Само половин век, след като афганистанската столица бе наречена "Париж на Централна Азия" мъжете и жените в Афганистан живеят в различни светове.