Навални за любовта: Юля, ти ме спаси и нека това бъде записано в учебниците по неврология

Скрийншот: Instagram/navalny

Навални за любовта: Юля, ти ме спаси и нека това бъде записано в учебниците по неврология

Всяко посещение буквално ме лекуваше, както и всяко очакване Тя да дойде, написа опозиционерът 20 г. след сватбата си

16:13 | 21 септември 2020 | Редактор : Десислава Димитрова 295 12789 Скрийншот: Instagram/navalny

Руският опозиционер Алексей Навални, който все още се възстановява в берлинската болница "Шарите", след като бе отровен с вещество от групата на Новичок в родината си, публикува прочувствен разказ как любовта на съпругата му Юлия го е спасила.

Новичок

Именно тя настоя яростно с писмо до президента Владимир Путин съпругът й да бъде транспортиран с германски самолет, след като първоначално руските лекари не разрешаваха.

Ето какво написа в профила си в Инстаграм критикът на Кремъл, озаглавил публикация си: "Пост за любовта":

"На 26 август с Юлия имахме годишнина - 20 години от сватбата, но аз дори се радвам, че я пропуснах и че мога да пиша едва сега, месец по-късно, когато зная малко повече за това какво е любов.

Вие, разбира се, сте виждали такова нещо 100 пъти по филмите, чели сте и в книгите как един любящ човек лежи в кома, а другият с любовта си и безпределната си отдаденост го връща към живота. Така беше и при нас. По каноните на класическите филми за любов и кома. Аз спях, спях, и спях. Юля идваше, говореше ми, пееше ми песнички, пускаше ми музика. Няма да лъжа, нищо от това не помня.

Но ще ви разкажа какво помня. А и едва ли може да се каже "помня", по-скоро имам предвид първите ми усещания и емоции. Те завинаги са запечатани в главата ми. Лежа. Вече са ме извадили от кома, но никого не познавам, не зная какво се случва. Не говоря и не зная какво е да говориш. И всичко се заключаваше в това да Я чакам да дойде. Коя е тя - не ми е ясно. Как изглежда - също не зная.

Дори да успея да видя нещо с разфокусиран поглед, тогава просто не мога да си спомня образа. Но разбирам, че Тя е различна, затова лежа и я чакам през цялото време. Тя идва. Намества възглавницата ми много удобно. Тя няма тих, съчувствен тон. Тя говори весело и се смее. Тя ми казва нещо. Когато тя е наоколо, идиотските халюцинации отстъпват. С нея ми е много добре. След това, когато си тръгва, се чувствам пак тъжен и отново я чакам.

Не се съмнявам и за секунда, сигурен съм, че има научно обяснение за това. Като улавях тембъра на гласа на жена си, мозъкът ми е отделяше допамини, ставаше ми по-лесно. Всяко посещение буквално ме лекуваше, както и всяко очакване Тя да дойде. Но колкото и страхотно да звучи медицинското обяснение, сега със сигурност знам от собствения си опит: любовта лекува и ви връща към живота. Юля, ти ме спаси и нека това да бъде записано в учебниците по неврология".

Вижте тази публикация в Instagram.

Пост про любовь. У нас с Юлей 26 августа была годовщина - 20 лет свадьбы, но я даже рад, что пропустил и могу это написать сегодня, когда знаю о любви немного больше, чем месяц назад. Вы, конечно, сто раз видели такое в фильмах и читали в книжках: один любящий человек лежит в коме, а другой своей любовью и беспрестанной заботой возвращает его к жизни. Мы, конечно, тоже так действовали. По канонам классических фильмов о любви и коме. Я спал, и спал, и спал. Юля @yulia_navalnaya приходила, говорила со мной, пела меня песенки, включала музыку. Врать не буду - ничего не помню. Зато расскажу вам, что точно помню сам. Вернее, вряд ли это можно назвать «воспоминание», скорее, набор самых первых ощущений и эмоций. Однако он был для меня так важен, что навсегда отпечатался в голове. Я лежу. Меня уже вывели из комы, но я никого не узнаю, не понимаю, что происходит. Не говорю и не знаю, что такое говорить. И все мое времяпрепровождение заключается в том, что я жду, когда придёт Она. Кто она - неясно. Как она выглядит - тоже не знаю. Даже если мне удаётся разглядеть что-то расфокусированным взглядом, то я просто не в состоянии запомнить картинку. Но Она другая, мне это понятно, поэтому я все время лежу и ее жду. Она приходит и становится главной в палате. Она очень удобно поправляет мне подушку. У неё нет тихого сочувственного тона. Она говорит весело и смеётся. Она рассказывает мне что-то. Когда она рядом, идиотские галлюцинации отступают. С ней очень хорошо. Потом она уходит, мне становится грустно, и я снова начинаю ее ждать. Ни одну секунду не сомневаюсь, что у этого есть научное объяснение. Ну, типа, я улавливал тембр голоса жены, мозг выделял дофамины, мне становилось легче. Каждый приход становился буквально лечебным, а эффект ожидания усиливал дофаминовое вознаграждение. Но как бы ни звучало классное научно-медицинское объяснение, теперь я точно знаю просто на своём опыте: любовь исцеляет и возвращает к жизни. Юля, ты меня спасла, и пусть это впишут в учебники по нейробиологии

Публикация, споделена от Алексей Навальный (@navalny) на Сеп 21, 2020 в 4:02 PDT