Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев пусна нов пост в Telegram, в който изразява недоволство от падащото ниво на европейските политици и ги определи като "блед беквокал на американските солисти".

Ето целият текст на поста на Медведев:

"Ще се изкажа по тема, по която обикновено не бе прието да се говори. Става дума за чуждестранните колеги. Днес обаче това е съвсем приемливо. Те го правят и у нас, и при тях. Причините са ясни.

Отдавна контактувам с чуждестранни лидери и виждам колко много е спаднало нивото на западните политици. През последните двадесет години това се случваше буквално пред очите ми. Очевидно е, че в Европа не са останали политици като Хелмут Кол, Жак Ширак или Маргарет Тачър. Разбира се, не става дума за онези, които понякога бяха определяни като проруски настроени, макар че силните политици никога не са били русофоби. Въпросът е съвсем различен. Политическата прослойка от хора, които са олицетворявали мощен политически курс, а понякога и цяла епоха, е заменена от закърнели израстъци, които условно се наричат технократи. Някои от тях са доста квалифицирани специалисти, но не повече от това. И в това е проблемът! Такива хора могат грамотно да формулират идея и да дават точни указания на помощниците си. Но те не са способни да поемат отговорност. Те ще се крият, ще се увъртат, ще се позовават на инструкции, на конюнктурата, дори на промените в климата, но няма да вземат решение. Или ще го направят с катастрофално закъснение. И това е пълна беда.

Истинският политик не се страхува да взема решения. Да, той може да сгреши и дори да загуби. Но това ще бъде достойна загуба. Всеки лидер е уникален, но политикът е човек, който е способен да взема непопулярни решения и да носи отговорност за тях. И който разбира, че международните отношения не са кабинет на провинциален директор на европейско училище, където се раздават шамари и санкции за учениците.

Без да обиждам никого, но на всички е ясно, че Марио Драги не е Силвио Берлускони, а Олаф Шолц не е Ангела Меркел. Това са нови хора и нова, според мен, далеч не най-добра епоха на управление. В ЕС, например, има умерени технократи и яростни фанатици. Те са разделени почти поравно. Големите държави, разбира се, са водещи. Като цяло Германия, Франция и Италия изглеждат добре досега. Но уважението към тях също е подкопано. Би ли могъл украинският посланик да нарече канцлера Кол "обиден лебервурст"? Или пък сегашният президент на Украйна да се яви със зелена тениска на среща с президента Ширак? Разбира се, че не. Абсурдно. Да не говорим за различните политически маргинали. За патентованите русофоби, които изливат потоци от антируски гадости, като разни качински и моравецки, за неизвестните нещожни пенсионери, които се опитват да предлагат своите жалки рецепти за световния ред, като [председателя на Мюнхенската конференция за сигурност] Хойсген и [бившият посланик на САЩ в Москва] Вершбоу. Те са цял легион.

Проблемът с израждането на европейската политика е свързан преди всичко с факта, че тя се е превърнала в блед беквокал на американските солисти. Шарл дьо Гол би могъл да възрази на всеки американски президент. А сега кои европейци ще го сторят, без да им треперят ръцете? Те не мислят за бъдещето. Те са ограничени единствено от своите рехавите си електорални цели. Новите лидери на Америка също не блестят със свежи идеи и ментална устойчивост. И това ще продължи да бъде така. Уви, просветление не се вижда. Това създава проблеми не само за западния свят, но и за нас, за Русия. Калибърът на политиците неумолимо намалява. Както Владимир Путин веднъж сполучливо отбеляза, "след смъртта на Махатма Ганди, човек вече няма с кого и да си поговори".

Това е поредното неласкаво изказване на Медведев за европейските политици - съвсем наскоро той ги определи като "имбецили".