Кои са победителите и кои са губещите в европейските избори?

Водещият извод е, че проевропейските партии успяха да охладят амбициите на евроскептичните сили

16:08 | 27 май 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 101 11365 Снимка: AP/БТА

Предварителните данни от изборите за Европейски парламент показват, че най-голямото наднационално политическо обединение в ЕС - християндемократическата ЕНП, както и втората по големина сила - Прогресивният алианс на социалистите и демократите (ПАСД), запазват първата и втората позиция по брой на мандатите, но за пръв път от четвърт век губят съвкупното си мнозинство в Европейския парламент. Според представените от ЕП прогнозни резултати към 14.30 часа днес се очаква ЕНП да остане първа сила със 180 места (срещу 217 досега), а социалистите да бъдат втори със 146 (при 186 досега)*.

Европейски избори 2019

Ето кои спечелиха и кои загубиха позиции по страни

В Германия и двете големи центристки партии пострадаха. Християндемократите на Ангела Меркел паднаха от 35% от подадените гласове на европейските избори през 2014 г. до 28% на тези, докато левият социалдемократически съюз се сви от 27% на 15,8%, напомня Би Би Си.

Дясната популистка алтернативна "Алтернатива за Германия" (АзГ) се представи по-лошо от очакваното - получи около 10.5%, като добави едва около 3% към около седемте процента на изборите през 2014 г.

Във Великобритания новосформираната партия Brexit (Брекзит), водена от Найджъл Фараж, получи около 31.6% от гласовете (и 29 евродепутати) на фона на победите на либералдемократите и значителните загуби за консервативните и лейбъристките партии. Консерваторите на Тереза Мей останаха едва на пето място с 9 на сто от гласовете (и 4 евродепутати). Либералните демократи са на второ място с 20,3 процента и 16 места в ЕП. Лейбъристите са трети с 14,1 процента и 10 места. Зелените имат 12 процента и 7 места.

Окрилен от резултата си, Фараж дори поиска да участва в преговорите за Брекзит и предупреди, че ще обърне британската политика с главата надолу, ако му бъде отказано участие в преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Според него Великобритания трябва да напусне на 31 октомври, когато изтича сегашният краен срок за постигане на съгласие в британския парламент по споразумение за Брекзит. Фараж предпочита излизане без сделка. "Ако не напуснем на този ден, можете да очаквате Партията на Брекзит да повтори тази изненада на следващите общи избори", заяви той.

На фона на разнородните резултати за крайнодесните партии в Европа, националистическият Националният сбор на Марин Льо Пен отбеляза минимална победа във Франция над президентското мнозинство на Еманюел Макрон - с 0.9%. Двете партии ще имат еднакъв брой евродепутати (23), преди Великобритания да напусне ЕС. След Брекзит НС ще получи допълнително място в ЕП и ще има 24 депутати, а формацията на Макрон ще остане с 23.

От традиционните партии консервативната "Републиканците" получава 8,48 на сто от гласовете и ще има 8 депутати в ЕП, а социалистите - 6,19 на сто и 6 депутати. Крайнолявата "Непокорна Франция" остава с 6,31 на сто и 6 депутати.

В Унгария Виктор Орбан отново е големият победител. Неговата антиимигрантска партия Фидес взе 52.3% от гласовете и 13 от 21-те места от страната му в ЕП. "Ние сме малки, но искаме да променим Европа", каза Орбан. Той определи изборите като "началото на нова ера срещу миграцията".

В Испания управляващата Социалистическа партия има категорична преднина с 32,8% от гласовете и 20 места в ЕП, докато крайно дясната партия "Вокс" (Vox) - стигна до пето място със само 6,2% и 3 места.

В Италия прогнозните резултати показаха, че партия "Лига" на Матео Салвини печели убедителна победа с резултат около 34% от гласовете. Салвини обяви, че ще запази управляващата коалиция с популистите от Движение 5 звезди. Той също така каза, че ще работи за създаване на съюз от най-малко 12 партии; неговата Лига определи тона на изборите в Италия, отбеляза Катя Адлер от Би Би Си.

В Гърция премиерът Алексис Ципрас призова за предсрочни избори, след като опозиционната консервативна партия "Нова демокрация" спечели 33,3% от гласовете при 23.7% за партията Сириза.

Дясната партия "Право и справедливост" се справи добре в Полша, спечели 45% от гласовете и 27 от 51-те места в страната.

В Дания евроскептичната и антиимигрантска Датска народна партия загуби половината от избирателите си, като според прогнозните резултати получава само 10.7 процента от гласовете при 26,6% на предишните избори за ЕП. Първа е управляващата Либерална партия с 23,5 процента от гласовете. Втора е опозиционната Датска социалдемократическа партия с 21,5 процента от гласовете.

Европейски представители в Брюксел се опасяваха, че популистите може да спечелят общо до 200 от 751-те места в ЕП, но резултатите досега показват, че те ще имат до 115 депутати. Според наблюдателите те имат различия по въпроси от жизненоважен интерес, като например отношенията с Русия.

Зелена вълна

Германските Зелени почти удвоиха резултата си - на тези избори те спечелиха 20,5%, а през 2014 г. - 10,7 процента. Зелените се представиха силно и във Франция, където тяхната листа спечели третото място, получавайки 13.47% от гласовете при 8,9 процента през 2014 г.

Във Финландия Зелените са политическата формация, която подобри най-много своя резултат, печелейки близо 15 процента от гласовете.

"Зелените, които традиционно сформират хомогенна и сплотена група в Европейския парламент, със сигурност ще запазят съюза помежду си" със своите 69 места, казва Манюел Лафон-Рапнуй, директор на парижкото бюро на Европейския съвет за външни отношения, без да изключва възможността за евентуално прехвърляне на депутати "дезертьори" от редиците на отслабените социалдемократи, цитиран от Ан Шаон от Франс прес и БТА.

Защо избирателната активност беше толкова висока

Рекордно много граждани гласуваха на изборите за Европейски парламент - почти 51% - най-много от две десетилетия насам и значително повече от 2014 г., когато участие взеха по-малко от 43% от имащите право на глас.

Избирателната активност в Унгария (43.4%) и Полша (45.6%) се увеличи повече от два пъти в сравнение с предишните избори, а в Дания достигна рекордните 66%.

В Германия избирателната активност е била 61.4% (с 12 процента повече от 2014 г.). Във Франция избирателната активност достигна 50,12 на сто - с близо 8 процента повече отколкото на евроизборите преди пет години, и най-високата от 1994 г.

Анализаторите приписват високата избирателна активност на редица фактори, включително нарастването на влиянието на популистките партии и повишената осведоменост за изменението на климата.

* От 2009 г. насам, съгласно Правилника за дейността на ЕП, всяка политическа група се състои от най-малко 25 членове, избрани в най-малко седем държави членки на ЕС.

На снимката: "Европа се противопоставя". Това пише на плаката, поставен от екоактивисти пред Европейския парламент в Брюксел в дена на изборите, 26 май

ИЗБРАНО