Точно преди 15 години - на 1 септември 2004 г., в руския град Беслан се разигра една от най-големите трагедии в новата история на човечеството. При терористично нападение в местно училище и последвала спасителна операция на спецслужбите загинаха 334 души, 186 от които деца.
По жестока ирония на съдбата или заради човешка грешка, част от заложниците бяха убити именно при щурма за освобождаването им, при който смъртта си намериха и 12 служители на специалните служби. Още около 750 души бяха ранени при кърваните събития.
Днес в Беслан стотици семейства, загубили свои близки, за пореден път отбелязват черната годишнина. Това е единственият град в Русия, в който първият учебен ден не започва на тази дата. Защото е ден на траур...
Атаката
В онзи фатален първи учебен ден чеченски сепаратисти вземат за заложници всички над 1200 души в училището в малкото градче в Северна Осетия. Малко след началото на тържеството в препълнената с деца, родители и учители сграда нахлуват 32 терористи. Сред тях са и две жени шахидки, които носят пояси с бомби.
Властите започват преговори с похитителите, които след два мъчителни дни не дават резултат. През това време ситуацията става критична, защото заложниците са затворени във физкултурния салон, без вода и храна. Терористите им казват, че това е "глад в името на Аллах". Малките деца обаче не издържат и майките са принудени да ги карат да пият от собствената си урина.
Развръзката е на 3 септември, когато терористите започват да взривяват бомби сред заложниците. Това е показна акция пред властите - след експлозиите пускат медицински екипи, за да изнесат труповете на първите 21 убити. Тогава руските спецчасти предприемат атака, обграждайки училището, подпомагани от въоръжени цивилни мъже - бащи, братя и други близки на пленниците.
Застрашени от щурм, похитителите откриват огън, като в същото време принуждават деца да застанат до прозорците. Взривяват и още две бомби. След което започва хаотична стрелба и от двете страни, като спецчасти използват тежки оръжия. Последствията са ужасяващи - много от оцелелите ученици са осакатени или ослепяват.
Равносметката
В крайна сметка командосите успяват да ликвидират почти всички терористи. Една от шахидките умира взривена от собствения си водач, който иска да причини повече жертви.
Жив е заловен само един - 23-годишният Нурпаша Кулаев. Младият чеченец не се признава за виновен и твърди, че е бил закаран насила в училището. Срещу него обаче започва съдебен процес по обвинения в убийство, тероризъм, отвличане и други престъпления. 1343 души са гражданските ищци в съдебния процес, като жителите на Беслан искат смъртна присъда... защото не могат да го линчуват. На 26 май 2006 г. той е осъден на смърт. Заради мораториума върху смъртното наказание обаче, присъдата му е променена на доживотен затвор.
Чак две седмици след трагедията - на 17 септември - отговорност за нападението поема чеченският сепаратистки лидер Шамил Басаев. Той заявява, че е искал да създаде ислямско емирство в цял Северен Кавказ - от Черно до Каспийско море, а Чечения да бъде официално призната за независима. (Басаев беше убит при спецоперация на руските сили за сигурност години по-късно).
След трагедията руският президент Владимир Путин обявява дви дни национален траур - на 6 и 7 септември 2004 г. 135 000 души се събират на Червения площад в Москва.
Руското правителство е критикувано за лошата организация на спецоперацията и заради използването на тежки оръжия, които убиват и раняват много хора. Създаден е комитет на майките от Беслан, които обвиняват властите, че вместо да направят всичко възможно, за да спасят заложниците, са заповядали училището да бъде обстрелвано от танкове. Жените настояват виновните да понесат отговорност. Още на пресконференция на 7 септември обаче Путин отхвърля идеята за публично разследване и заявава, че Държавната дума ще проведе правителствено. На 26 декември 2005 г. руската прокуратура обявява, че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата.
Така, след като дочакаха справедливост, 400 майки и бащи се обрънаха към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През април 2017 година съдът осъди Русия да изплати 3 милиона евро на близките на убитите. Според европейските магистрати властите не са успели да предотвратят вземането на заложници, допуснали са сериозни грешки при подготовката и контрола върху операцията и са използвали непропорционална сила при последвалия щурм.
"Това, разбира се, са ужасни терористични актове. Беше ясно колко е голяма отговорността. Аз някакси за себе си бях решил, че няма друг избор. Трябва да се върви докрай", заяви обаче руският президент.
През 2015 г. Путин призна в специален филм за самия него, че терористичните актове в Беслан и в Театралния център на Дубровка в Москва ( през 2002 г. група въоръжени терористи взеха за заложници повече от 900 души, като при атаката на спецчастите с отровен газ загинаха 130 от тях - б.р.) са най-тежките моменти в неговото управление.
Ден след трагедията цяло ново гробище изниква край Беслан. Там, в "Градът на ангелите", както го наричат, едни до други са погребани християни и мюсюлмани. А доброволен пазач е местен мъж, който губи жена си и едната си дъщеря. Днес той знае имената и възрастта на всички жертви...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}