Клаус Фукс - германският физик шпионин, издал тайната на атомната бомба на СССР
Ученият лежи в затвора едва 9 години и успява да се върне в родината си
Точно на тази дата преди 59 години от британски затвор излиза един германски физик, чийто шпионаж в полза на Съветския съюз предотвратява намеренията на САЩ след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки да използват ядрено оръжие за справяне с комунистическата заплаха. Историята на Клаус Фукс е един от най-важните епизоди в Студената война.
Емил Юлиус Клаус Фукс е роден на 29 декември 1911 година в германското селце Рюселсхайм, близо до Дармщат. Баща му - Емил Фукс, e свещеник, виден представител на Лутеранската църква и пацифист, който през 1912 г. влиза в Социалистическата партия и така се превръща в първия в страната свещеник социалист.
Съпругата му Елза Вагнер, която години по-късно се самоубива, поглъщайки солна киселина, му ражда четири деца, третото от които е Клаус. Семейството преживява Първата световна война в Рюселхайм. Домът им се превръща в средище за свещеници, студенти, интелектуалци и работници. През 1918 г. фамилията се мести в Айзенах, промишлен център на Тюрингия, където Клаус бързо става най-добрият ученик в гимназията със завидни способности в точните науки.
През 1928 г. Министерството на образованието на Германия отпуска премия по случай десетгодишнината от Ваймарската република и наградата получава именно той. След като завършва гимназия, Клаус започва да учи математика и теоретична физика в Лайпциг.
Междувременно Клаус Фукс става член на Комунистическата партия и при идването на нацистите на власт през 1933 година му се налага да избяга в Англия. 4 години по-късно той защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи работа в Единбург.
Когато избухва Втората световна война, като германски гражданин, Фукс е интерниран в лагер в Квебек, Канада. В началото на 1941 г. е освободен и се завръща в Европа. Там е привлечен към британската програма за създаване на ядрено оръжие и година по-късно получава поданство.
В края на 1943 г. обаче физикът е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк, където започва работа по проекта "Манхатън" - за създаване на първите в света ядрени оръжия, в сътрудничеството с Великобритания и Канада. Научното ръководство на проекта осъществява Робърт Опенхаймер, професор от Калифорнийския университет, по-късно наричан "баща на атомната бомба". Той ръководи и лабораторията в Лос Аламос, т.нар. тайнствен обект "У".
Само около десетина души знаят пълния обем на работата по проекта, разказва книгата "Профессия: разведчик" на В. Кулишов. През януари 1944 г. Фукс получава разрешение да посети някои изследователски центрове без специалната санкция на военното контраразузнаване. Но въпреки това няма достъп до секретни райони и до документацията. Той никога не е бил в ядрения комплекс в Ханфорд, където учените се занимават с друг материал, който също се дели - новия елемент плутоний. Все пак, след като САЩ отпращат голяма част от английските учени, които първоначално пристигат за работа по проекта, и оставят само тези, които представляват най-голяма ценност, Фукс се оказва един от тях.
Някъде по това време той се превръща от обикновен физик, в шпионин. Юрген Кучински, професор от катедрата в Берлинския университет и директор на Института по икономика към Академията на науките на ГДР си спомня:
"Отначало аз го свързах с един приятел от съветското посолство, а после, след като този контакт поради разни обстоятелства се прекрати, го свързах със Соня. Два пъти съм го свързвал със съветски представители. Той имаше важна информация и искаше да я предаде на руснаците, което ми се струваше правилно. Винаги съм считал Клаус Фукс за забележителен човек".
Така Фукс се среща с Хари Голд. Това всъщност е Хайнрих Голдоницки, роден в Русия син на мигранти в САЩ. Учил за инженер химик в Пенсилванския университет, Голд използва кодовото име Реймънд, и работи за съветското разузнаване от 1934 до 1945 г. Именно той става куриерът, който предава на Москва, тайните, които получава от Фукс.
На 4 юни 1945 г. физикът той присъства на разширено заседание на координационния съвет на научния център в Лос Аламос. Докладвано е за готовността на всички лаборатории да участват в провеждането на изпитание на плутониево устройство под названието "Тринити" на полигона в Аламогордо. До изпитанието остава по-малко от месец и военното ръководство на Манхатънския проект изисква от екипа, който разработва следващата плутониева бомба, наречена "Дебелакът", пълно отдаване на силите.
Няколко дни по-късно Фукс отива в Санта Фе и предава на Голд подробен доклад, който съдържа пълното физико-математическо описание на плутониевата бомба, която трябва да бъде изпитана скоро на полигона. Той дава всички чертежи на самата бомба и на отделни нейни компоненти. Съобщава, че тя ще има изцяло метален плутониев заряд и дава техническо описание на детонатора, включително мощност на неутронния компонент, тампера, алуминиевата черупка и системата от имплозивни лещи. Фукс казва на руския агент, че разчетната еквивалентна мощност на първата в света плутониева бомба, която ще бъде взривена, е около 10 килотона тротил, и назовава предполагаемата дата на нейното взривяване, 16 юли, плюс приблизителното разположение на полигона. Той уточнява също, че САЩ имат намерение да взривят две атомни бомби над Япония - уранова и плутониева - за окончателната победа.
През септември, след атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки, Фукс отново се среща с Голд и му предава сведения, сред които и информация за производството на уран-235.
През 1947 година пък Фукс дава сведения за разработката на водородната бомба. През 1948 г. обаче е установено изтичането на информация по проектите и през 1949 г. (след като съветските кодове са дешифрирани), той е задържан от служители на разузнаването в Англия. Разпитан е и е обвинен в шпионаж. През януари 1950 г. Фукс прави самопризнания. На 2 март той е осъден на 14 години затвор - тогава това е максималната присъда за издаване на военни тайни на приятелска нация, тъй като по това време СССР и Великобритания все още са съюзници. Пет дни по-късно СССР прави официално изявление, в което отрича физикът да е бил съветски шпионин. Обичайно - никоя държава не признава за свои шпиони.
Показанията му пред британските и американските служби обаче довеждат до процесите срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ, които са екзекутирани.
Клаус Фукс през 1965 година
Съдбата е много по-благосклонна към Фукс. Още на 23 юни 1959 година той е освободен предсрочно от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където е посрещнат с уважение и възобновява научната си дейност. Там работи в Централния институт за ядрени изследвания и е преподавател в Дрезденския технически университет. Жени се за Маргарет Кейлсън. Умира на 28 януари 1988 година, на 77-годишна възраст, в Източен Берлин.
Хари Голд е изоставен от руснаците през 1946 г. заради пробив в системата за сигурност. Когато през 1949 г. Фукс е разкрит, агентите стигат до Голд, който е арестуван от ФБР на 22 май 1950 г. по обвинение в шпионаж. Той прави признания и издава няколко други агенти, които също са задържани незабавно. На 9 декември 1950 г. Голд е осъден на 30 години затвор. Освободен е след помилване през 1965 г. и се установява във Филаделфия. По късно Съветският съюз го награждава с орден Червена звезда.