Президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Турция навлиза в нова ера след изборите в неделя, на които се сдоби с нови широки изпълнителни правомощия. Агенция Асошиейтед прес представя някои предизвикателства пред страната и как резултатите от вота ще се отразят на Турция и международните й отношения, предаде БТА.

ИКОНОМИКА

Съдбата на все по-неустойчивата турска икономика е от ключово значение и много неща ще зависят от това как ще подходи Ердоган. В своята победна реч той каза, че неговата цел е да направи Турция една от десетте най-развити икономики в света до 2023 г., когато ще се навършат 100 години от основаването на Турската република. Но как той ще постигне това остава неясно, посочва АП.

Турция е засегната от нарастваща инфлация и страдаща национална валута, която загуби около 20 процента от стойността си спрямо долара от началото на годината. Макар че икономическият растеж бе около седем процента миналата година, анализатори предупреждават, че това до голяма степен бе подхранено от неустойчиви грандиозни строителни проекти.

"Има много слаби места, ако погледнем цялостната макро картина - инфлацията е висока, обменният курс е висок, лихвите са високи, фискалният дефицит е висок, дефицитът по текущата сметка е висок", каза икономическият анализатор г-жа Йозлем Дериджи Шенгюл.

Фади Хакура от базирания в Лондон център за анализи "Чатъм хаус" очаква икономическа криза в Турция през следващите пет години.

Ердоган "ще продължи да води много популистка икономическа политика, която води Турция към икономическа гибел", каза Хакура. "Няма признаци, че Ердоган ще смени курса по отношение на популисткия икономически дневен ред".

"Това означава развързване на кесиите, ограничаване на равнищата на лихвите и засилване на строителните и мегаинфраструктурни проекти, както и предоставяне на евтини кредити за потребителите и турския бизнес. Точно политиките, които сега понижават стойността на лирата спрямо долара и еврото", посочи анализаторът.

Според Хакура турският президент е обсебен от високо равнище на икономическия растеж, което е много над капацитета на турската икономика и точно това ще го отведе до икономически крах.

"Той гони равнища на растеж сякаш е Ферари, докато е ...автомобил среден клас", коментира Хакура.

ДЕМОКРАЦИЯ И ЧОВЕШКИ ПРАВА

Новата система, която се въвежда след изборите, премахва поста министър-председател и дава правомощия на президента да назначава министри, вицепрезиденти и високопоставени бюрократи, да издава укази, да подготвя бюджета и да взема решения за сигурността. Ердоган настоява, че това ще донесе по-голяма стабилност и просперитет. Но мнозина се опасяват, че твърде много власт отива в ръцете на президента в една страна, в която няма разделение на властите, каквото има в други президентски демокрации като САЩ и Франция.

"Турция скъса с демократичните ценности", каза Мухаррем Индже от светската опозиционна Народнорепубликанска партия, който се класира на второ място на изборите в неделя. "Страната премина към едноличен режим в най-пълния смисъл".

Франция и САЩ имат независими съдебни системи, свободни медии, независими институции и партийна система, отбеляза Фади Хакура от "Чатъм хаус". "Този вид разделение на властите не съществува или най-малкото е много слабо в Турция", посочи той. "Никой не може да каже, че законовата система в Турция е независима. Националните медии са напълно под правителствен контрол или лоялни на Ердоган".

Изборите в неделя се състояха при режим на извънредно положение, което бе въведено след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Около 50 000 души бяха арестувани, а над 110 000 държавни служители бяха уволнени при масови чистки.

Кандидатът, който се класира на трето място на президентските избори - Селяхаттин Демирташ, проведе цялата си кампания от затвора, където се намира в очакване на съдебен процес по обвинения в тероризъм. Демирташ смята, че обвиненията срещу него са политически мотивирани. Прокюрдската Демократична партия на народите, която ръководеше Демирташ, успя да влезе в парламента, въпреки че девет от нейните депутати и хиляди партийни членове са арестувани.

"Съвсем ясно е, че човешките права в Турция вероятно ще се влошат", като се има предвид, че малката националистическа партия, с която се съюзи Ердоган - Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели, е дори по-дясна от Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, коментира Хакура. "Няма признаци, че Ердоган ще отслаби натиска върху медиите, човешките права и гражданските свободи", смята Хакура.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Как ще се отразят изборните резултати на външната политика на Турция също е тема от голям интерес. Страната с 81 милиона население е важен играч на регионалната сцена с често лукави, бързо променящи се отношения със съседите и съюзниците, отбелязва АП.

"Изборите не промениха нищо що се отнася до международните отношения", каза Керем Йоктем, преподавател в Университета в австрийския град Грац. Той очаква продължаване на "не стратегическа, а тактическа външна политика", при която Анкара се е обърнала към Русия, но не се е дистанцирала напълно от Запада.

Анализаторите Йоктем и Хакура очакват продължаване на операциите срещу кюрдските бойци в Сирия и Северен Ирак, като според Хакура съюзът на Ердоган с националистите на Бахчели ще доведе до втвърдяване на позицията на правителството.

"Партията на националистическото действие (ПНД) е скептична в отношенията със САЩ и ще подкрепи по-твърда военна авантюра срещу кюрдските бойци в Северен Ирак", каза Хакура. "ПНД е равнодушна към Русия", допълни той.

"Съюзът с ПНД няма да доведе до някакви драматични промени в турската външна политика, а отношенията с Европа и САЩ ще продължат да бъдат сприхави и предизвикателни", смята анализаторът.