Управляващата в Полша националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС) ще се опита да състави стабилно правителство, ако президентът ѝ възложи тази задача, заяви днес премиерът Матеуш Моравецки, цитиран от Ройтерс и БТА.

"Ако президентът възложи съставянето на кабинет на кандидата на спечелилата партия, ние ще се опитаме да съставим стабилно правителство", заяви Матеуш Моравецки пред държавната телевизия TVP.

По-рано лидерът на ПиС Ярослав Качински заяви пред свои съпартийци, събрали се в централата на партията в центъра на Варшава, че не е ясно дали резултатът от вота ще доведе до нов мандат. "Трябва да имаме надежда", каза Качински.

Коалицията "Обединена десница", предвождана от ПиС, спечели най-голям дял от гласовете (36,8 процента) и ще получи около 200 места в долната камара на парламента. Но за формиране на мнозинство са ѝ необходими 231 места. Дясната либертарианска и националистическа партия "Конфедерация", която се смяташе за евентуален коалиционен партньор на ПиС, е с 6,2 на сто, което ще ѝ осигури 12 места. Двете партии нямат сборно достатъчно места, за да имат мнозинство в Сейма.

Доналд Туск говори пред привърженици на опозицията след края на изборния ден

Снимка: AP/БТА

Опозиционният лидер Доналд Туск на свой ред заяви, че демокрацията е победила и "това е краят на управлението на ПиС". "Никога не съм бил толкова щастлив през живота си, както днес с това второ място. Полша победи. Демокрацията победи. Махнахме ги от власт", каза той.

Туск изтъкна, че три опозиционни партии са събрали достатъчно гласове, за да изместят от властта управляващата консервативна националистическа партия.

"Гражданската коалиция" на Туск, "Третият път" и "Новата левица" се кандидатираха с отделни листи, но с еднакви обещания за отстраняване на "Право и справедливост" и възстановяване на добрите връзки с Европейския съюз, отбелязва Асошиейтед прес.

Избирателната активност на вчерашните парламентарни избори в Полша може би е най-високата от падането на комунизма през 1989 година. Това заяви началникът на избирателната комисия Силвестър Марчиняк, след като според екзитпол тя е 72,9 на сто.

"Избирателната активност вероятно е най-високата в историята на Третата република", каза Марчиняк на пресконференция.

Най-важните избори в страната

Много поляци смятат, че това са най-важните избори след 1989 г., когато след десетилетия на комунизъм се роди нова демокрация. На карта са заложени състоянието на конституционния ред на страната, законодателната ѝ политика по отношение на правата на ЛГБТ и абортите, както и отношенията с други държави на страната, която е ключов съюзник на Украйна след пълномащабната инвазия на Русия. "Право и справедливост" подкопава механизмите за баланс между властите, за да получи по-голям контрол върху държавните институции, включително съдилищата, обществените медии и самия изборен процес. Други виждат опасност за икономиката в начина на управление на партията и смятат, че високите социални разходи са засилили инфлацията. Освен това в полската икономика има високо равнище на държавна собственост, а управляващата партия е изградила система за покровителство, като е раздала хиляди работни места и договори на свои лоялни членове, отбелязва АП.

ПиС, която отрича да е извършила каквито и да било нередности, твърди, че реформите ѝ целят да направят страната и икономиката ѝ по-справедливи, като същевременно премахнат последните останки от комунизма. Партията представи изборите като избор между сигурността от неограничената миграция, която според нея опонентите ѝ подкрепят, и прокрадващото се озападняване, което според нея противоречи на католическия характер на Полша, посочва Ройтерс.

Подкрепата за партията се намаля след последните избори през 2019 г. на фона на високата инфлация, обвиненията в семейственост и търканията с европейските съюзници. През 2019 г. "Право и справедливост" спечели близо 44 процента от гласовете, с около 7 пункта повече от сега.